— Милико! — изстена той, несъзнателно изплашен от тъмния тесен тунел.
Вкараха го вътре и го оставиха на земята, след миг отново го повдигнаха ръце и го задържаха, като леко го поклащаха. Гласът на Милико зашепна в ухото му.
— Всичко е наред — успокояваше го тя. — Тунелите ще ни поберат всичките… Дълбоките зимни бърлоги, изкопани под всички хълмове… Всичко е наред.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
1
„Норвегия“: 00:45 ч станд.вр., 12:45 ч алт.вр.
Оттегляха се. „Австралия“ отклони курса си, „Пасифик“ и „Атлантик“ се бяха дръпнали от пътя. Сигни чу въздишката на облекчение, която се разнесе из мостика, когато комканалите донесоха добри новини, вместо катастрофата, която ги бе преследвала.
— Огледайте всичко внимателно! — разпореди остро тя. — Инспекцията по щетите, действайте!
Мостикът се разклати пред погледа й. Навярно от алкохола, макар да се съмняваше. През изминалите няколко минути бяха направили достатъчно опасни маневри, за да отрезнее.
„Норвегия“ бе почти незасегната. Граф продължаваше официално да държи командването, но за момент го бе оставил на Тершад от алтернативната смяна, за да инспектира телеметричните уреди. Лицето му бе окъпано в пот и изглеждаше сковано от продължителното съсредоточаване. Притеглянето бе освободено от режима на бойна синхронизация, намаля до обичайното ниво с успокояваща стабилност.
Сигни се изправи, заслушана в докладите от далекообхватното сканиране, и изпробва рефлексите си. Стоеше достатъчно здраво на краката си. Огледа се наоколо. Бегли погледи се стрелнаха в нейна посока, върнаха се към пултовете. Тя прочисти гърлото си и включи на общо предаване.
— Говори Малори. Изглежда „Австралия“ реши, че все още е рано да умира. Всички кораби ще се върнат на базата и ще окажат помощ на Мазиан. Ще разрушат Пел. Такъв бе планът. После ще се насочат към станция Сол и Земята — според плана. Ще прехвърлят войната там. Но без мен. Вие имате избор. Ако изпълнявате заповедите ми, ще тръгнем по наш собствен път, ще подемем отново това, което винаги сме правили. Ако искате да следвате Мазиан, сигурна съм, че като ме предадете, ще успеете с чест да си възвърнете благоволението му. Тъкмо в момента едва ли има някой друг, който той да иска толкова да му падне в ръцете. Ще отидете да се разправяте с Мазиан, ако достатъчно от вас го пожелаят. Колкото до мен, аз нямам такова намерение. Никой друг, освен мен, няма да командва „Норвегия“, докато съм в състояние да държа на това.
По интеркома се долови шепот. Всички канали бяха отворени. Мълвенето взе да става по-отчетливо, ритмично. Сигни… Сигни… Сигни… Сигни… Обхвана и мостика.
— Сигни! — скочи екипажът на крака.
Огледа се, стиснала зъби и решена да запази самообладание. Те бяха нейни. Както и „Норвегия“.
— Седнете! — викна им тя. — Да не мислите, че е празник?
Намираха се в опасност. Маневрата на „Австралия“ можеше да е за заблуда. Вече се движеха твърде бързо, за да разчитат особено на сканера, и местоположенията на „Атлантик“ и „Пасифик“ бяха предполагаеми. От размитите компютърни предвиждания на далекообхватния сканер можеше да изскочи внезапно всичко. Освен това наоколо щукаха ездачи.
— Пригответе се за скок! — нареди Малори. — Цел 58 в дълбокия космос. Така ще останем за известно време извън играта.
Собствените й ездачи се намираха все още край Пел. Ако имаха късмет, щяха да успеят да се изплъзват достатъчно дълго. Мазиан щеше да бъде твръде зает, за да се занимава с тях. Ако действаха разумно, щяха да се спотаят, като й вярват, като се надяват, че тя ще се върне да ги прибере, щом е в състояние и има възможност. Такова бе и намерението й. Трябваше да го стори. Имаше ужасна нужда от защитата на ездачите. Ако имаха малко здрав разум, щяха да се пръснат на всички посоки към периферията, когато си дадяха сметка, че „Норвегия“ бяга. Никога досега Сигни не ги бе изоставяла. И Мазиан знаеше това.
Отклони мислите си от тях и се свърза с лечебницата.
— Как е Дей?
— Дей е добре — отвърна й познатият глас на самия Джанц. — Пуснете ме долу.
— За нищо на света. — Тя го изключи и прехвърли на охраната. — Здрави ли са още костите на нашите затворници след всичко това?
— Цели-целенички.
— Доведете ги тук!
Настани се в креслото си, облегна се назад, следейки развитието на събитията, като си начерта наум пътя им извън плоскостта на звездната система на Пел, извеждащ ги към безопасен скок със скорост, два пъти по-малка от светлинната. Инспекцията по щетите докладва, че бе декомпресирано само едно помещение и малка част от складираното в търбуха на „Норвегия“ се бе разпиляло в студения космос; пробивът обаче не бе в жилищен сектор, нищо сериозно, нищо, което да повлияе на готовността за скок. Нямаше мъртви. Нямаше ранени. Сигни пое дъх по-спокойно.