Лукас прие писмото с нареждането да се върне на станцията и реагира на него също тъй грубо, както бе изпратено — напусна без багаж или почести, като някакъв нарушител, изпратен вкъщи в немилост. Колкото и да бе детинско, това можеше да направи впечатление на съвета — а ако целият запас в мелницата прогизнеше през първия ден на управлението на Константин там, толкова по-добре. Нека почувстват липса на станцията, нека Анджело обясни това на съвета. Случаят щеше да предизвика дискусия, в която щеше да участва, като член на съвета, а той тъкмо това искаше.
Заслужаваше нещо повече.
Двигателите заработиха най-накрая, предизвестявайки отлитането. Джон се изправи и потърси бутилка и чаша в шкафа. Получи запитване от екипажа на совалката, заяви им, че не се нуждае от нищо. Седна, закопча колана и совалката започна да се издига. Наля си силно питие, за да успокои нервите си по време на полета, който винаги мразеше, отпи, докато кехлибарената течност се вълнуваше в чашата под напрежението на ръката му и вибрацията на кораба. Срещу него тамдолците се притиснаха един в друг и заохкаха.
2
Арестът на Пел, първо ниво на червения сектор: 20.5.52 г., 9:00 ч
Затворникът седеше мълчаливо на масата в компанията на още трима, обърнат повече към шефа на охраната, но погледът му изглежда се фокусираше някъде по-надалеч. Деймън отново остави папката на масата и взе да разучава човека, който се опитваше най-вече да не гледа към него. Младият Константин се чувстваше ужасно неудобно при разпита на този младеж, твърде различен от криминалните престъпници, с които се занимаваше правният отдел — с лице като на ангел от картина, прекалено идеален човешки образ с руси коси и поглед, зареян някъде далеч. Красив, дойде му думата. Без недостатъци. Видът му бе самата невинност. Не крадец, не кавгаджия, този човек би убивал — ако изобщо такъв като него можеше да убива — по политически причини. По задължение, защото той бе от Съюза, а те — не. В случая не ставаше дума за омраза. Деймън изпитваше смущение да държи в ръцете си живота или смъртта на такъв човек. Положението на свой ред му даваше избор, огледални възможности — да действа не от омраза, а заради дълга, защото той не бе от Съюза, докато този мъж идваше оттам.
„Ние сме във война“ — помисли си Константин с прискърбие. — „И защото той е тук, войната също дойде при нас.“
Ангелско лице.
— Не ви създава неприятности, нали? — попита той.
— Не.
— Чух, че бил добър на комар.
Това накара и двамата да трепнат. В службата на ареста, както и на повечето по-ниски постове по време на алтернативния ден, се играеха хазартни игри. Деймън се усмихна, когато затворникът погледна към него с минимално преместване на бледосините очи — но веднага изтрезня, след като усмивката му не предизвика ответна реакция.
— Аз съм Деймън Константин, мистър Тали, от Правния отдел на станцията. Досега не сте ни създавали неприятности, за което сме ви благодарни. Ние не сме ваши врагове; доковете ни приемат еднакво както кораби на Компанията, така и на Съюзистката флота — по принцип. Но според това, което чуваме, вие вече не оставяте станциите неутрални, така че се налага и нашето отношение да се промени съответно. Просто не можем да рискуваме да ви пуснем на свобода. Нито имаме възможност да ви върнем у дома. Дадоха ни други нареждания. За нашата собствена сигурност. Надявам се, че разбирате.
Никакъв отговор.
— Вашият адвокат заяви, че страдате, затворен в такова тясно помещение, и че тези килии изобщо не са били предвидени за по-дълго задържане. Че в И-зоната се разхождат на свобода хора, които представляват много по-голяма заплаха за станцията — има съществена разлика между саботьор и бойкомпер в униформа с лошия късмет да бъде хванат от противниковата страна. Но при всичко това той не препоръчва да ви пуснем на свобода освен в И-зоната. Затова подготвихме план. Можем да ви дадем друга самоличност, за да ви предпазим, като същевременно ще имаме възможност да ви следим там. Лично на мен не ми харесва подобно нещо, но то все пак изглежда осъществимо.