— Ще рискуваме — каза Сигни. — Използвай повиквателен сигнал.
После върна погледа си върху Джош Тали, върху Константин. Усмихна с цялата насъбрала се в нея горчивина.
— Ето че играя играта ти — рече тя на Джош. — По мой начин. Знаеш ли повиквателните им кодове?
— Паметта ми е цялата на дупки — отвърна той.
— Сети се за някой.
— Използвай името ми — предложи Тали. — И това на Габриел.
Малори даде нареждания, после изгледа двамата дълго и замислено.
— Пуснете ги — обърна се накрая тя към пазачите, които ги охраняваха. — Развържете им ръцете.
Те изпълниха заповедта. Сигни извъртя леко креслото си, отклони погледа си за миг към екраните и после го върна обратно към тях, към невероятния факт, че на мостика й присъстват един съюзар и един станционист, пуснати на свобода.
— Намерете си безопасно място — посъветва ги тя. — След момент правим остър завой… а нататък може да стане и по-лошо.
2
Пел: първо ниво на синия сектор, номер 0475: 01:00 ч станд.вр., 13:00 ч алт.вр.
Чувството за летене ги спохождаше от време на време. Сгушиха се един до друг, а някои хайза в коридора отвън стенеха от страх, но не и тези близо до Слънцето-неин-приятел. Те я държаха, така че да не падне, така че поне тя да е в безопасност. Дори великото Слънце бе разтърсено и се заклатушка по пътя си. Звездите трепереха в мрака, заобикалящ бялото легло и Сънуващата.
— Недей има страх — прошепна старата Лили, като погали челото на Сънуващата. — Недей има страх. Сънувай няма нас опасност, няма опасност.
— Включи звука, Лили — промълви Сънуващата, като очите оставаха спокойно както винаги. — Къде е Сатина?
— Аз тука — обади се Сатина, като си проправи път сред останалите, за да заеме мястото на Лили.
Звукът се усили, човешки гласове, които пищяха и се вайкаха по интеркома, като се опитваха да дават нареждания.
— Това е главното управление — каза Сънуващата. — Сатина, Сатина, всички вие, чуйте ме! Те убиха Джон… повредиха станцията. Те идват… хората на Съюза, много мъже-с-пушки, разбирате ли?
— Не идва тука — възрази Лили, като се върна при тях.
— Сатина — продължи Сънуващата, загледана в поклащащите се звезди. — Ще ти кажа пътя… всеки завой, всяка стъпка и ти трябва да го запомниш… Можеш ли да запомниш толкова дълго нещо?
— Аз Разказвача — обяви тя. — Аз помни добре, Слънцето-неин-приятел.
Сънуващата й го описа стъпка по стъпка и самият разказ я изплаши, но съзнанието й бе настроено да запаметява — всяко движение, всяко завиване, всяко дребно указание.
— Върви! — рече й накрая Сънуващата.
Сатина стана и припна, повика Синия зъб, извика останалите, всички хайза в обсега на гласа й.
3
„Норвегия“: 01:30 ч станд.вр., 13:30 ч алт.вр.
Комвръзката запращя, празните екрани на далекообхватния сканер изведнъж избухнаха и се покриха с твърди точки. „Норвегия“ промени още по-рязко курса си. Сигни се хвана за пулта и за креслото, като усети вкус на кръв в устата си. Светнаха червени аварийни лампи, зазвъня тревогата за претоварване. Джош и Деймън се бяха вкопчили отчаяно в една дръжка някъде по средата на една редица, изпуснаха я, плъзнаха се по пода.
— Тук е „Норвегия“, съюзари, „Норвегия“. Не стреляйте. Не стреляйте. Ако искате да влезете в системата, последвайте ме.
Настъпи задължителната пауза, докато сигналът стигне до тях и се върне отговор.
— Кажете по-нататък.
Думи, не изстрели.
— Говори Малори от „Норвегия“. Преминавам към вас, чувате ли ме? Карайте известно време с мен и ще ви дам нужната информация. Мазиан се готви да вдигне Пел във въздуха и да избяга към Сол. Вече е започнал. На борда ми са вашият агент Джошуа Тали и младият Константин. Ще изгубите една станция, ако не реагирате. Ако не ме слушате, ще сте изправени пред война, водена от Земята.
От другата страна настъпи за момент гробно мълчание. Екранът на бойкомпера светеше и той засичаше противника.
— Говори Азов от „Единство“. Какво е вашето предложение, „Норвегия“? И как да ви повярваме?
— Ние избягахме, получили сте този сигнал. Аз ще поведа отново навътре, а вие ще сте ми ариергард, „Единство“, цялата ваша групировка. Мазиан няма да се съгласи да се бие нито тук, нито някъде наоколо. Не може да си го позволи, разбирате ли ме?
Този път мълчанието бе по-дълго.
— Нареждат се зад нас — съобщи й сканоператорът.
— Възможно най-бързо, мистър Граф!
„Норвегия“ се носеше на границата на катастрофа, като от време на време светваха червените сигнали за претоварване, срещу което телата се бунтуваха, сърцата биеха лудо, ръцете трепереха, запазвайки необходимия контрол, целият опитен екипаж издържаше тази продължителна агония, докато бойната синхронизация и инерцията воюваха помежду си. Спокойно и твърдо, задръж по дългата, дълга крива, запази, доколкото е възможно, скоростта, която бе набрана, докато се насочваш към Пел… Без съмнение имаха ариергард, Съюзът, който се носеше зад гърба им с максимална скорост — готов да взриви и тях, тъй както възнамеряваше да унищожи Мазиан.