— Давай! — промълви Сигни на Граф. — Продължавай все така, задръж на максимална. Имаме нужда от цялата скорост.
— Опасност на сканера — съобщи им спокоен глас.
На екрана на далекообхватния сканер мигаха мъгляви зелени и златисти петна — препятствия по пътя им, които все още се намираха в паметта на компютъра и се показваха точно там, където той бе запомнил местата им, плюс-минус възможното бавно придвижване на товарен кораб. Влекачи на къси разстояния. Чуваха бъбренето им така, като го приемаха, писклив разговор в паника, който зазвуча все по-ниско с тяхното приближаване към корабите.
Граф ги промуши покрай влекачите. „Норвегия“ се стрелна през точките на изчислен от компютъра прав курс и после с червени сигнали се насочи пак към Пел. Съюзарите ги следваха по петите и се разминаха с всички с профучаване, от което биха спрело сърцата на екипажите на смъртно бавните влекачи. До тях стигна дълбок рев от ужас и изчезна отново.
Норвегия… Норвегия… Норвегия… предаваше непрестанно собственият им компютър и ако техните ездачи бяха оцелели, щяха да долетят при това повикване.
На екрана пред тях се появиха постоянни червени точки, твърде бързи, за да са на товарни кораби. Компютърът нададе вой от предупреждения. Срещу тях идваше Мазиан. „Европа“, „Индия“, „Атлантик“, „Африка“, „Пасифик“.
— Къде е „Австралия“? — тросна се Сигни на Граф. Неговият опознавателен код не се бе появил с останалите. — Пази се от тях!
Граф трябваше да е чул. Нямаше време за коментар. Флотата се бе събрала на куп и насочила към тях по курс на сблъсък. Ездачите на кръстосвачите бяха прикрепени към техните корпуси, всички прибрани от своя кораб майка, готови да скочат — оставен им бе поне този шанс.
— Малори! — чу тя гласът на Мазиан по комвръзката.
Граф го чу също и поведе кораба в главозамайваща маневра, която компютърът превърна в цел за бойкомпера. Дадоха откос по „Европа“, която стреляше по тях и попадения отекнаха по корпуса им. Бяха смазани под притегляне, което се мъчеше да компенсира обратното натоварване, и изведнъж за гърба им избухна огън. Съюзът се бе впуснал в бой, без да се съобразява с тяхната безопасност, не обръщащ внимание на техните компютърни сигнали и настървен да порази някого.
— Бягай! — нареди тя на главния пулт и „Норвегия“ направи маневра под едва поносим ъгъл, като се отказа да участва в тази битка. Включи се сигнал за тревога. Пред кораба се намираха Пел и Тамдолу, само на няколко минути при субсветлинна скорост.
Продължиха да завиват, като компютърът изчисляваше и преизчисляваше курс по допирателната.
На екрана се появи точката на кръстосвач, намиращ се под тях. „Норвегия“ запази необходимия курс, като пултовете горяха в червено, виеше тревога, сблъскването с планетата изглеждаше неизбежно и скоростта им бе твърде голяма, за да я намалят своевременно.
Изневиделица се появиха и други сигнали, дребни и образуващи пръстен точно пред носа на кораба.
Норвегия… Норвегия… Норвегия… сигнализира компютърът им.
Техните собствени ездачи.
— Дръж така! — викна Малори на Граф над радостните възгласи на мостика.
Компютърът извърши възможно най-тежката маневра, на която кръстосвачът би издържал, тласък, който направо разкъсваше човешките тела в кошмар, продължил пет-шест секунди. Започнаха да намаляват рязко скоростта, като през игленото ухо на собствените им ездачи забелязаха „Австралия“, насочен право срещу тях, самият той без ездачи или без да ги е разгърнал.
— Таран — рече тя, като преглътна вкуса на кръв.
Екраните замигаха в бясна тревога — неизбежно сблъскване и отпред, и отзад, където кораб със субсветлинна скорост се носеше точно зад опашката им, поел същия курс за измъкване от Пел. Шансът за удар бе еднакъв при каквато и да е маневра — отгоре, отдолу или право насреща.
Граф насочи „Норвегия“ надолу; горните станции стреляха и „Австралия“ профуча над тях, като полето й хвърли инструментите в хаос. Корпусът изстена и целият кораб подскочи.
Маневрата продължи. Внезапно сигналът изчезна от сканера, докато по корпуса им застърга прах.
— Къде са? — ревна Граф на сканоператора.