Устните й се свиха. Постоя известно време абсолютно неподвижна, загледана в него.
— Ще направя, каквото мога. До известни граници. Ако те решат да се отнесат към примирието ви така, както мисля, че аз бих се отнесла… — Тя стовари ръката си върху облегалката на креслото. — Това тук е мое. Този кораб. Трябва да го разберете. Тези хора… Бях офицер на Компанията. Всички бяхме. И Съюзът няма да пожелае да ни остави на свобода. Туй, за което ме молите, би могло да се обърне в престрелка в непосредствена близост до безценната ви станция. Съюзът иска кожата на „Норвегия“. Отчаяно я иска, защото знае какво ще направим. Аз няма как да оцелея, станционисте, защото няма пристанище, в което бих посмяла да вляза. Аз няма да се върна. Никога. Никой от нас. Граф, насочете ни със спокоен темп към Пел.
Деймън се отдръпна, като прецени, че това бе най-разумното, което можеше да стори за момента. Заслуша се в еднопосочната комвръзка, до която имаше достъп — „Норвегия“ съобщаваше на съюзарската флота, че навлизат в системата. Изглежда имаше някакви възражения. „Норвегия“ ги оспори.
Ръка докосна рамото му. Извърна се и видя до себе си Джош.
— Съжалявам — рече Тали.
Той кимна, без да изпитва злоба. Джош бе имал малки възможности за избор.
— Добре, Съюзът те иска — обяви Малори. — Да му бъдеш предаден.
— Ще отида.
— Глупак — сопна му се тя. — Те ще ти промият мозъка, не знаеш ли?
Константин се замисли върху това. Спомни си как Джош бе седял срещу него от другата страна на бюрото и бе поискал документите, за да довърши процеса, започнат на Ръсел. Хората го преживяваха. Както Джош.
— Ще отида — повтори той.
Сигни го погледна начумерено.
— Става дума за твоя мозък — каза тя. — Най-малкото докато не попаднеш в ръцете им. — После рече в микрофона: — Говори Малори. Изглежда не можем да се споразумеем, капитане. Не съм съгласна с вашите условия.
Настъпи дърга пауза. От другата страна мълчаха.
На сканера се появи Пел, над която корабите на Съюза бяха надвиснали като лешояди над мърша. Изглежда един от тях бе влязъл в док. Далекообхватният сканер показваше пръснати червени точки сред златисто петно навън около мините — влекачите на къси разстояния, и самотното местоположение на още един кораб, представен с мигаща светлинка в самия край на обхвата — намиращ извън обсега на сканера, но все още в паметта на компютъра. Нищо не се движеше, освен четири точки съвсем недалеч от „Норвегия“, които се приближаваха във все по-свита група.
Кръстосвачът бе извършил относително спиране, движение по инерция едновременно с всичко останало в системата.
— Говори Азов от „Единство“ — стигна до тях глас. — Капитан Малори, имате разрешение да влезете в док задено с вашия пътник, за да го оставите там. Позволяваме ви да се приближите до Пел, като гражданите на Съюза ви благодарят за вашето неоценимо съдействие. Съгласни сме да ви допуснем сред Съюзарската флота такива, каквито сте сега, въоръжени и с настоящия ви екипаж. Край.
— Говори Малори. Какво се гарантира на пътника ми?
Граф се наведе към нея. Посочи с пръст нагоре. Из „Норвегия“ отекна чукването на нещо върху корпуса й, после затварянето на люк. Деймън погледна разсеяно към сканера.
— Току-що се прибра ездач — рече Джош над рамото му. — Събират ездачите си. Могат да се засилят за скок…
— Капитан Малори — долетя обратно гласът на Азов. — На борда си имам представител на Компанията, който ще ви заповяда да предприемете такива действия…
— Ейръс може да си гледа работата — отвърна тя. — Ще ви кажа какво искам за това, което ви давам. Привилегии за влизане в док по пристанищата на Съюза и документи за свободен достъп. Или може би ще пусна ценният ми пътник да излезе на разходка.
— Можем да обсъдим подробно тези неща по-късно. Пел е в криза. Животът на хората се намира в опасност.
— Разполагате с компютърни специалисти. Нима те не могат да се справят със системата?
Последва ново мълчание.
— Капитане, ще получите каквото искате. Ако обичате да влезете в док, съблюдавайки мерките ни за безопасност, щом желаете тези документи. На станцията има проблеми, свързани с туземните работници. Те питат за Константин.
— Тамдолците! — възкликна Деймън. Изведнъж си представи ужасяваща гледка на тамдолците, изправени срещу войниците на Съюза.
— Изтеглете корабите си от тази станция, капитан Азов. „Единство“ може да остане в док. Аз ще се приближа от другата страна, а вие се погрижете никой от корабите ви да не напусне заетите от вас позиции. Ще стрелям по всичко, което се появи зад опашката ми, без да задавам въпроси.