— Съгласен съм — отвърна Азов.
— Това е лудост — възмути се Граф. — Каква ни е сега печалбата от всичко? Те няма да ни дадат такъв документ.
Малори не отговори.
ГЛАВА ПЕТА
1
Пел: белият док: 9.1.53 г., 04:00 ч станд.вр., 16:00 ч алт.вр.
Докерните бригади бяха от съюзарски войници, облечени в работни дрехи, но зелени на цвят, сюрреалистична гледка на Пел. Деймън слезе по рампата към гърбовете в брони на войниците от „Норвегия“, които обграждаха тесен район и охраняваха достъпа до кораба. От отсрещната страна на пустия док се забелязваха други войници в брони — съюзари. Той пресече безопасната зона, мина през редицата от хора на „Норвегия“ и се насочи сам-самичък през широкото свободно пространство, покрито с разхвърлени боклуци и отломки. Долови вълнение зад гърба си, чу някой да идва подир него и се обърна.
Джош.
— Малори ме изпрати — рече той, като го настигна. — Имаш ли нещо против?
Поклати глава, неимоверно зарадван от такъв спътник за там, където отиваше. Джош бръкна в джоба си и му подаде компютърна лента.
— Малори я изпраща — обясни Тали. — Тя е настроила кодовете в компютъра. Казва, че това би помогнало.
Взе ролката и я пъхна в джоба на кафявия работен комбинезон на Компанията, който носеше. Съюзарският ескорт ги чакаше край войниците, облечен в черно и със сребърни значки. Поеха отново нататък и с приближаването им Деймън бе изумен от приликата на тези войници, от тяхната красота. Съвършени хора, всички еднакви на ръст, всички изглеждащи еднакво.
— Какви са тези? — попита той Джош.
— От моя вид — отговори Тали. — Не толкова специализирани.
Той преглътна трудно и продължи да върви. Войниците на Съюза ги обградиха и безмълвно ги придружиха нататък по дока. Виждаха се жители на Пел, които стояха тук-там на групички, и ги наблюдаваха по пътя им. Константин, чу той да се шепне. Константин. Видя надежда в очите на някои и изтръпна, като знаеше колко малко можеше да направи. В някои от зоните, през които преминаха, цареше хаос, цели сектори бяха без осветление, без вентилация, изпълнени със смрадта на изгоряло и на разхвърляните трупове. Усети известен прилив на притегляне, известна нестабилност. Не знаеше какво бе станало в ядрото, с жизнеосигуряващите функции. След известно време системите можеха да излязат необратимо извън строя, когато равновесието им се нарушеше извън всякакви граници. Лишена от мозък, останала без главно управление, Пел бе деградирала до нивото на ганглии — нервни центрове, които не бяха свързани помежду си, автоматични системи, всяка от които се бореше за живота си. Без контрол и равновесие помежду им те щяха да престанат да функционират — като умиращо тяло.
Минаха по коридора на девето синьо ниво, където стояха други войници на Съюза, излязоха на аварийната рампа — там също имаше мъртъвци, тела, покрай които те и ескорта им трябваше да се промъкнат по пътя си нагоре. Изкачването бе дълго, започна от девето ниво и стигна до зона, където бяха разположени войници в брони, където спряха и вдигнаха погледи, застанали рамо до рамо. Не можеха да продължат по-нататък; предводителят на ескорта им све встрани и ги преведе през вратата към второ ниво, в коридора, покрай който се намираха финансовите служби. Там стоеше друга група войници и офицери. Единият от тях, с посребрена от подмладата коса и доста значки според ранга си върху гърдите, се обърна към тях. С истински шок Деймън разпозна онези, които бяха застанали непосредствено зад него. Ейръс от Земята.
И Дейин Джейкъби. Ако държеше пистолет в ръката си, щеше да застреля този човек. Но нямаше. Спря се, втренчил поглед в него, и лицето на Джейкъби силно почервеня.
— Мистър Константин — рече офицерът.
— Капитан Азов? — предположи той по отличителните знаци на високия му ранг.
Азов му подаде ръка. Той я пое с горчивина.
— Майор Тали — обърна се Азов към Джош и също му протегна ръката си, която Джош стисна. — Радвам се, че сте отново сред нас.
— Сър — промълви Тали.
— Вярна ли е информацията на Малори? Мазиан към Сол ли пое?
Джош кимна.
— Не ви е излъгала, сър. Мисля, че това е истината.
— Габриел?
— Мъртъв е, сър. Застрелян от хората на Мазиан.
Азов кимна намръщено, погледна Деймън отново в очите.
— Давам ви шанс — каза той. — Мислите ли, че може да въведете отново ред на тази станция?
— Ще опитам — отговори Константин, — ако ме пуснете там горе.