— Именно това е проблемът ни в момента — отвърна Азов. — Нямаме достъп до там. Туземците са блокирали вратата. Нямаме представа какви щети са нанесли те там, нито какво би станало, ако решим да стреляме по тях.
Деймън кимна бавно, погледна назад към вратата, извеждаща на аварийната рампа.
— Джош ще дойде с мен — рече той. — И никой друг. Ще върна равновесието на Пел. Войниците ви могат да дойдат едва когато всичко се успокои. Ако почне стрелба, може да загубите станцията, а на този етап не желаете това, нали?
— Не — съгласи се Азов. — Не бихме го искали.
Константин кимна и тръгна към вратата. Джош вървеше до него. Високоговорител зад тях започна да отзовава войниците, които заприиждаха от рампата, подчинявайки се на повикването, разминаха се с тях, докато двамата поеха нагоре. Площадката на върха бе празна, вратата към първо синьо ниво бе затворена. Деймън натисна бутона, но той бе мъртъв. Отвори ръчно вратата.
Зад нея седяха тамдолци, сгушили се един до друг, маса, която изпълваше главния коридор и страничните.
— Константин-мъж! — възкликна един от тях, като скочи веднага, ранен, както бяха много и от останалите, кървящ от изгаряния. Останалите се изправиха също на крака, протегнаха ръце към Деймън, когато той влезе, за да докоснат неговите ръце, тялото му, подскачайки от радост и викайки, пискайки на своя си език.
Проби си път през множеството, следван по петите от Джош, през тази истерична мелница. В центъра за управление имаше още тамдолци, които се виждаха зад остъклените му стени, седнали на пода, върху пултовете, заели всяко свободно местенце. Стигна до вратата, потропа по прозорца. Лицата на хайза се вдигнаха, погледнаха го големи кръгли очи, сериозни и спокойни… и изведнъж светнаха. Тамдолицте наскачаха, затанцуваха, заиграха, нададоха крясъци, заглушени от стъклото.
— Отворете вратата — викна им той. Невъзможно бе да го чуят, но той посочи бутона отстрани, тъй като те я бяха заключили отвътре.
Някой го натисна. Деймън влезе сред тях, за да бъде докоснат и прегърнат, докосна ги на свой ред, внезапно усети дръпване, видя ръка, която бе сплела пръсти с неговата и я придърпи върху гърди, покрити с козина.
— Аз Сатина — каза му женската, усмихвайки се. — Мои очи топли, топли, Константин-мъж.
От другата страна стоеше Синия зъб. Тази широка усмивка и този рунтав кожух му бяха познати и той прегърна тамдолеца.
— Твой майка праща — рече Синия зъб. — Тя добре, Константин-мъж. Тя казва врати затваря стои тук не мърда, прави тях търси Константин-мъж, идва прави добре Тамгоре.
Деймън пое дъх, докосна косматите тела, отиде до основния контролен панел, последван от Джош. По пода там лежаха трупове на хора. Единият бе Джон Лукас, прострелян в главата. Седна на главния пулт и започна да натиска клавиши, да възстановява. Извади ролката с лентата и се поколеба.
Подарък от Малори. За Пел. За Съюза. Лентата можеше да съдържа какво ли не — капани за Съюза… команда за окончателно разрушаване…
Прокара ръка по челото си, накрая взе решение, постави ролката в устройството. Машината пое лентата, всмукна я невъзвратимо.
Таблата започнаха да приемат нормален вид, светлините по тях станаха зелени. Сред хайза се забеляза раздвижване. Константин вдигна глава, видя върху стъклото отраженията на войници, застанали на входа с вдигнати пушки. И Джош, изправил се зад него, извърнал се с лице към тях.
— Не мърдайте от там, където сте! — кресна им Тали.
Те останаха на място и сведоха дулата. Може би се дължеше на лицето, вида на роден в лабораториите съюзар, или гласът, който не допускаше възражения. Джош им обърна гръб и подпря ръце на облегалката на креслото, в което седеше Деймън.
Константин продължи да работи, после хвърли отново бегъл поглед към отраженията върху стъклото.
— Трябва ми комоператор — рече той. — Някой, който да включи каналите на предаване до всички и да говори. Намери ми някой с типичен за Пел акцент. Иначе всичко е наред. Унищожили са част от паметта, изтрили са записи… Но ние едва ли ще имаме нужда от тях, нали?
— За тях няма разлика дали ще е едно или друго име — каза меко Тали, — не е ли така?
— Именно — отвърна Деймън.
Действието на адреналина, който го бе поддържал дотук, започна да отслабва. Забеляза, че ръцете му треперят. Погледна встрани, когато съюзарски оператор се настани зад компулта.
— Не! — реагира той, стана и тръгна към него, за да възрази.
Войниците вдигнаха пушките си.
— Задръжте! — викна Джош и офицерът се поколеба.
После самият Тали се обърна и отстъпи. На входа се бяха появили други съюзари. Азов и спътниците му.