— Лично съобщение ли, мистър Константин?
— Трябва да извикам специалисти, които да поемат работата — заяви Деймън. — Те ще дойдат, ако чуят глас, който познават.
— Сигурен съм, че е така, мистър Константин. Но не разрешавам. Стойте настрана от комстанцията. Оставете нашите оператори да я обслужват.
— Сър — обади се тихо Джош, — мога ли да се намеся?
— Не и в този случай — отсече Азов. — Ограничете се до необществени дейности, мистър Константин.
Деймън пое бавно въздух, върна се обратно до пулта, който бе напуснал, и внимателно седна в креслото. Пристигнаха още войници. Хайза се отдръпнаха назад, притиснати към стените и върху пултовете, бъбрейки с тихо безпокойство помежду си.
— Разкарайте тези същества оттук! — нареди Азов. — Веднага!
— Граждани — поправи го Константин. — Граждани на Пел.
— Каквито и да са.
— Пел — чу се гласът на Малори по интеркома. — Подгответе се за излизане на кораб от док.
— Сър? — запита съюзарският комоператор.
Азов даде знак да мълчат.
Деймън се облегна и понечи да даде сигнал за тревога. Към него се насочиха дулата на пушки и той размисли. Самият Азов отиде до компулта.
— Малори — рече той, — съветвам ви да си останете на мястото.
За момент настъпи мълчание.
— Азов — отвърна меко гласът, — някак си мислех, че крадците нямат чест и достойнство.
— Капитан Малори, вие сте прикрепена към Съюзарската флота, под заповедите на Съюза. Приемете го, или туй означава метеж.
Отново мълчание. Което продължи дълго. Азов прехапа устни. Пресегна се през ръцете на комоператора и въведе свои кодове.
— Капитан Майъс, „Норвегия“ отказва да се подчини. Изтеглете корабите си малко по-навън. — После превключи на канала на Сигни. — Или приемате предложението ни, Малори, или ще останете без пристан. Можете да се отскубнете от дока и да избягате, но ще сте цел номер едно за корабите ни в пространството на Съюза. Или може да настигнете Мазиан и да се присъедините към флотата му. Или може да тръгнете с нас срещу него.
— На ваше подчинение?
— Изборът е ваш, Малори. Амнистия или преследване до дупка.
Чу се сух смях в отговор.
— Колко дълго още ще остане „Норвегия“ под мое командване, след като на мостика ми дойдат съюзари? И докога ще са живи моите офицери или който и да е от войниците ми?
— Амнистия, Малори. Или я приемете, или я забравете.
— Като другите ви обещания.
— Станция Пел — намеси се нов глас, доста притеснен. — Тук е „Чукът“. Имаме контакт. Станция Пел, приемате ли? Имаме контакт.
После друг:
— Станция Пел, тук е търгарската флота. Говори Куен от „Естел“. Навлизаме в системата.
Деймън погледна далекообхватния сканер, който бързо обработваше новите данни, приемайки сигнал, тръгнал преди два часа. Елена! Жива, идваща с търгарите. Пресече залата, за да се приближи до комстанцията, получи удар с приклад в корема и залитна към пулта. Можеха да го застрелят. Можеха да го убият, след като бе стигнал чак дотук. Погледна към Джош. Елена трябваше да получава предаванията от Пел, които отразяваха кризисното положение преди четири часа; от два часа проникваше навътре в системата. Тя щеше да зададе въпроси. Ако не й дадеше вярна информация… ако Елена не получеше отговор от познати гласове… сигурно би се държала настрана, сигурно.
Очи се насочиха към екрана на сканера, отначало на един човек, после, след като други забелязаха изражението му, и на всички останали. Сега се виждаше не една точка, а цял куп. Множество, рояк, невероятна армия от търгари се приближаваше към тях. Константин се вгледа в картината и се облегна на пулта, като наблюдаваше прилива, а лицето му се разтегна в усмивка.
— Те са въоръжени — рече той на Азов. — Капитане, това са далекообхватни влекачи и те са добре въоръжени.
Лицето на Азов бе стегнато. Той хвана един микрофон и го включи.
— Говори Азов от флагманския кораб на Съюза „Единство“, главнокомандващ на флотата. Сега Пел е съюзарска военна зона. Стойте настрана, за вашата собствена безопасност. Ако някой кораб се приближи, ще бъде посрещнат с огън.
Започна да мига тревога, на един от панелите от другата страна на контролния център светнаха сигнали за опасност. Деймън погледна към тях и биенето на сърцето му се учести. От белия док идваше предупреждение за предстоящо излизане от док. „Норвегия“. Той се обърна и включи този канал, докато войникът до него стоеше като скован в суматохата.
— „Норвегия“, стойте там! Тук е Константин. Останете на мястото си!
— Повтарям — дойде по комвръзката гласът на Елена със закъснение заради разстоянието. — Приближаваме се за влизане в док. Следихме предаванията ви. Сдружението на търгарите предявява своите права върху Пел и ние я обявяваме за неутрална територия. Приемаме, че ще уважите този наш иск. Предлагаме незабавни преговори или всички търгари от тази флота могат да се изтеглят изцяло от пространството на Съюза. В посока към Земята. Не вярваме, че туй няма да е най-доброто решение за никоя от заинтересованите страни.