Настъпи мълчание, което продължи особено дълго. Азов отправи поглед към екраните, върху които нашествието се разливаше като вълна. Търгарският кораб „Чукът“ бе престанал да се отличава, тъй като сигналът му бе засенчен от червените точки.
— Имаме какво да обсъдим — каза Азов.
Деймън пое бавно и дълбоко въздух, после го изпусна.
2
Пел: червеният док: 9.1.53 г., 05:30 ч станд.вр., 17:30 ч алт.вр.
Елена излезе с ескорт от въоръжени търгари на дока. Беше бременна и вървеше бавно, а търгарите около нея се стараеха да не допуснат да я застраши каквато и да е опасност на широкия док. Деймън остана до Джош с представителите на Съюза, докато не можеше да го понесе повече и накрая рискува и тръгна насреща й, като не бе сигурен дали и едната, и другата страна ще му позволят да стигне до нея. Пушките в ръцете на търгарите се насочиха към него в нервен и заплашителен пръстен и той спря, останал сам насред обширното празно пространство.
Но Елена го видя и лицето й светна, търгарите пристъпиха, заобиколиха Константин отляво и отдясно, докато той бе погълнат от редиците им и успя да се приближи до нея.
Тя бе търгар, отново сред хората като нея, отсъствала задълго от стабилната палуба на Пел. Дълбоко в съзнанието на Деймън се бе спотаявало съмнение, предчувствие за промяна, но то се изпари, като видя лицето й. Целуна я, прегърна я, както и тя него — страхуваше се да не й причини болка, докато тя се бе притиснала толкова силно в него. Стоеше там сред цяла армия от въоръжени търгари, които ги заобикаляха като бляскава мъгла, и вдъхваше нейното ухание, усещаше нейната реалност; целуна я отново, като знаеше, че нямаха никакво време за разговори, за въпроси, за нищо.
— Наложи се да направя голяма обиколка, докато се върна у дома — примълви Елена.
Константин се засмя весело, тихо, озърна се наоколо и погледна назад към силите на Съюза, стана отново сериозен.
— Знаеш ли какво се случи тук?
— Не всичко. Може би до голяма част. Стояхме там отвън… доста дълго. Чакахме момент, когато няма да им остане друг избор. — Потрепери, прегърна го по-здраво. — Мислех вече, че сме загубили. Тогава Мазиан се изтегли и ние навлязохме в системата, още в този момент. Съюзарите си имат проблем, Деймън. Предстои им да се насочат към Сол и трябва да го направят, без да е засегнат нито един от корабите им.
— Можеш да се обзаложиш, че ще го сторят — рече той. — Но не напускай този док. Каквото и да искаш да им кажеш, за каквото и да се налага да преговаряш с тях, настоявай това да стане на дока. Не влизай в никакво по-малко пространство, където Азов може да изправи войниците си между теб и твоите кораби. Не му вярвай.
Тя кимна.
— Разбрано. Ние сме само говорители, Деймън; аз ще защитавам интереси на търгарите. Те искат неутрално пристанище, както са тръгнали да се развиват нещата, и то е Пел. Не мисля, че Пел възразява.
— Не — отвърна Константин. — Пел не възразява. На Пел й се налага да си поразчисти малко къщата.
За пръв път пое нормално дъх от доста минути насам и проследи погледа на Елена, отправен през дока към Азов, към Джош, застанал до съюзарските войници, очакващи нейното приближаване.
— Вземи десетина души със себе си и остави останалите да охраняват този вход. Да видим какво представлява разбирането на Азов за разумност.
— Предоставянето — заяви твърдо, макар и тихо, Елена, подпряла се на едната си ръка върху масата, — …на кораба „Чукът“ на рода Олвиг; на „Лебедово око“ на неговите истински собственици; на всички други търгарски кораби, конфискувани за използване от съюзарските военни. Възможно най-строго наказание за превземането и използването на „Дженевив“. Може да възразите, че не сте упълномощени да го направите, но от вас зависят военните решения. Или ще наложим ембарго.
— Ние не признаваме вашата организация.
— Това — намеси се Деймън — трябва да реши Съвета на Съюза. Пел признава тяхното сдружение. А Пел е независима, капитане, склонна да ви осигури пристан в момента, но е в състояние и да ви го откаже. Няма да ми е приятно да взема такова решение. Имаме общ неприятел… но вие ще останете блокиран тук, задълго и в не особено приятна ситуация. А това може да е само началото.