От другата страна на масата, поставена насред открития док и оградена от два срещуположни полукръга от търгари и войници, се забелязаха смръщвания.
— В наш интерес е — призна Азов — да се уверим, че тази станция няма да се превърне в база за операциите на Мазиан. И ние ще ви сътрудничим за осигуряването на вашата защита, без което… нямате особени шансове, мистър Константин, въпреки всичките ви заплахи.
— Взаимна необходимост — каза спокойно Деймън. — Бъдете сигурни, че отсега нататък никой от корабите на Мазиан няма да е добре дошъл на Пел. Те са разбойници.
— Ние ви направихме услуга — рече Елена. — Търгарски кораби вече се насочиха към Слънцето дълго преди Мазиан. Един от тях тръгна достатъчно рано, за да пристигне там пръв, изпреварвайки го не с много, но все пак. Станция Сол ще бъде предупредена, преди Флотата да се появи.
Лицето на Азов се отпусна от тази изненада, докато това на мъжа до него — пратеника Ейръс, замръзна; после Сигъст внезапно се усмихна, като в очите му блеснаха сълзи.
— Аз съм ви признателен и благодарен — каза Ейръс. — Капитан Азов, бих предложил да обсъдим ситуацията насаме и да предприемем бързи действия.
— Това изглежда разумно — съгласи се Азов. После се отдръпна от масата. — Станцията е в безопасност. Работата ни тук е свършена. Всяка минута ни е ценна. Ако Сол подготвя посрещане за този разбойник, трябва да сме там, за да го ударим в гръб.
— Пел ще се радва да ви помогне при напускането на доковете — предложи меко Деймън. — Но търгарските кораби, които сте си присвоили, ще бъдат задържани.
— На борда им има наши екипажи, така че те ще дойдат с нас.
— Вземете си екипажите. Тези кораби са собственост на търгарите и ще останат тук. Както и Джош Тали. Той е гражданин на Пел.
— Не — възрази Азов. — Няма да оставя просто така някой от собствените си хора, по ваше искане.
— Джош — рече той, като погледна настрани и назад, където стоеше Тали заедно с останалите съюзарски войници, най-накрая без да бие на очи сред други, които изглеждаха също толкова идеални. — Ти какво смяташ по въпроса?
Погледът на Джош се насочи зад Деймън, навярно към Азов, после се върна втренчено напред. Той не отговори.
— Изтеглете войниците и корабите си — каза Константин на Азов. — Ако Джош остане, туй ще е по негово желание. Нека Съюзът освободи тази станция от присъствието си до последния човек. Отсега нататък ще бъдете приемани в док при поискване и след разрешение от станционния управител, каквото ще ви бъде дадено. Но ако цените времето си, съветвам ви да приемете предложението ми и да го изпълните.
Азов се намръщи. Даде знак на офицера, водещ ескорта му, който заповяда на войниците да се строят. Те се оттеглиха, запътили се нагоре към извития хоризонт, към синия док, където се намираше „Единство“.
А Тали продължаваше да стои все още тук, самичък. Елена стана и го прегърна тромаво, Деймън го тупна по рамото.
— Стой тук! — рече той на съпругата си. — Трябва да уредим излизането на един съюзарски кораб от дока. Джош, ела!
— Нейхарт — обърна се Елена към мъжа, застанал най-близо до нея, и хората му, — погрижете се тези двамата да стигнат непокътнати в главното управление.
Тръгнаха след групата на Съюза, свиха по коридора на девето ниво, докато съюзарите се насочиха към кораба си, после се затичаха. В коридорите се виждаха отворени врати, на чийто прагове бяха застанали жителите на Пел, за да наблюдават какво става. Някои започнаха да викат, да махат, да се радват на последната, на търгарската окупация.
— Това са нашите! — извика някой. — Това са нашите!
Поеха по аварийната рампа, качиха се нагоре на бегом; по пътя ги посрещнаха тамдолци, които се присъединиха към тях, като подскачаха и бърбеха приветствия. Цялата шахта на спиралната рампа се огласи от ехото на тамдолските писъци и крясъци, от виковете на хора откъм коридорите вън от нея, докато вестта се разпространяваше от ниво към ниво. Разминаха се с неколцина съюзари, които се спускаха, следвайки нареждания по интеркома в шлемовете им — сега те биеха твърде много на очи тук.
Излязоха в коридора на първо синьо ниво. Тамдолците отново бяха завладели главното управление и ги приветстваха с усмивки при влизането на групата през широко отворената врата.
— Вие приятели — попита Синия зъб, — вие приятели, всички?
— Всичко е наред — успокои го Деймън и си проби път през навалицата от неспокойни кафяви тела, за да седне на главния пулт. Погледна назад към Джош, към търгарите. — Някой от вас знае ли как да работи с такъв компютър?
Тали зае мястото до него. Двама от рода Нейхарт се приближиха — първият се настани пред компулта, а вторият се разположи пред друга компютърна конзола. Деймън включи един канал на интеркома.