— „Норвегия“ — каза той, — вие напускате дока най-напред. Вярвам, че ще се измъкнете леко и без провокации. Нямаме нужда от допълнителни усложнения.
— Благодаря, Пел — отвърна му сухият глас на Малори. — Одобрявам приоритета ви.
— Побързайте обаче. Нека собствените ви войници помогнат за разкачването. Ще влезете отново, когато си възвърнем стабилността, и тогава ще си ги приберете. Съгласни ли сте? Те ще са в безопасност.
— Станция Пел — прекъсна ги друг глас — на Азов. — Споразумяхме се да не приемате хората на Мазиан. Този кораб е наш.
Деймън се усмихна.
— Не, капитан Азов. Този кораб е наш. Ние, планетата и станцията, сме суверенна общност и освен търгарите, които не са постоянни жители тук, ние поддържаме и милиция. „Норвегия“ представлява флотата на Тамдолу. Ще съм ви благодарен, ако уважавате нашия неутралитет.
— Константин — гласът на Сигни издаваше предупреждение на границата на гнева.
— Излезте от дока и стойте наблизо, капитан Малори. Ще останете да патрулирате, докато Съюзарската флота не напусне пространството ни. Ще останете на орбита и ще изпълнявате нашите заповеди.
— Заповедта е приета — отговори най-накрая тя. — Излизаме на орбита. Ще се отдръпнем и ще разгърнем ездачите си. „Единство“, постарайте се да поемете курс за директно напускане на системата. И предайте моите поздрави на Мазиан.
— Вашите собствени търгари ще са тези — обади се Азов, — които ще пострадат от решението ви, станция Пел. Прибирате кораб, който трябва да напада други, за да преживява. Търгарски кораби.
— Омитайте си чукалата оттук, съюзари! — отвърна рязко Малори. — Можете поне да сте спокойни, че Мазиан няма да ви измести отново. Той няма да припари до Пел, докато аз съм наоколо. Вървете да си гледате работата!
— Спокойно! — рече Деймън. — Капитане, напуснете!
Вълна от светлини се разля по пултовете. „Норвегия“ се бе отделила от дока.
3
Звездна система на Пел
— Вие също ли? — попита кисело Блас.
Виторио намести по-добре раницата си с оскъдни лични вещи, непохватно се придвижи по тесния коридор към външния шлюз, като се прехващаше от една ръкохватка към друга при нулево же, вървейки с останалите от екипажа, който бе държал „Чука“. Тук долу бе студено и слабо осветено. Усети трептене — долепването на тръба за достъп към техния люк.
— Не изглежда да ми е останал особен избор — отвърна той. — Няма да остана да се разправям с търгарите, сър.
Блас се усмихна криво и се обърна към шлюза, който се отвори, за да ги пусне по тясната тръба, водеща към чакащия боен кораб. Около тях зейна мрак.
„Единство“ се движеше с постоянно ускорение. Ейръс се бе разположил в едно от удобните кресла с възглавници в главната зала на най-горната палуба на кораба, покрита с мокет и строго модерна. До него седеше Джейкъби. Можеха да следят поетия курс по екраните — цяла редица екрани, показващи цифри и изображения. Кръстосвачът мина право през прохода, направен им от търгарските кораби, тесен тунел през заобикалящото ги множество. Най-сетне Азов намери време да се обърне към тях по видеовръзката, която се представяше на един от екраните.
— Всичко наред ли е? — запита ги той.
— Прибираме се у дома — отвърна меко Ейръс със самодоволство. — Ще ви предложа нещо, капитане. В момента Сол и Съюзът имат повече обединяващи ги, отколкото противопоставящи ги позиции. Затова, когато неизбежно изпратите куриер обратно към Цитиана, включете следното предложение от моята страна: дългосрочно сътрудничество.
— Вашата страна няма интерес към Задпредела — каза Азов.
— Капитане, ще ви изтъкна, че такъв интерес може би тепърва се събужда. И че няма да е в полза на Съюза, ако той бъде по-малко отзивчив да предложи на Земята своята закрила, отколкото би било Сдружението на търгарите. В крайна сметка Сдружението вече е изпратило свой вестоносец на Земята. Така Сол ще може да прецени и да направи избора си, нали? Търгарското сдружение. Съюзът. Или Мазиан. Предлагам да обсъдим въпроса. Нови преговори. Изглежда никой от нас няма пълномощията да отстъпи Пел. А се надявам, че ще мога да дам на моето правителство благоприятни препоръки по отношение на вашето.
Елена пристигна заедно с голяма група търгари, застана на вратата на обзетата от страх зала на главното управление и докато тамдолците се отдръпнаха настрана с лека тревога. Но Сатина и Синия зъб я познаха, затанцуваха и я докоснаха от радост. Деймън стана от мястото си, хвана ръката й и й направи място да седне край него и Джош.