— Какво е И-зона? — попита Тали с мек, плах глас, обръщайки се към шефа на охраната и към адвоката си, възрастния Джейкъби, който седеше в другия край на масата.
— Изолационната зона. Затворената секция на станцията, която отделихме за нашите собствени бежанци.
Погледът на Тали прескачаше нервно от единия на другия.
— Не. Не. Не желая да бъда с тях. Никога не съм го молил да урежда такова нещо. Не съм искал.
Деймън се намръщи притеснено.
— Очакваме да пристигне друг конвой, мистър Тали, нова група бежанци. Вече подготвяме смесването ви с тях с подправени документи. Така ще можете да излезете оттук. Пак ще сте в един вид затвор, но с по-широки граници, с място да се разхождате, където пожелаете — така, както живеят в И-зоната. Тя обхваща доста голяма част от станцията. Без пазачи, на свобода. Без килии. Мистър Джейкъби има право: вие не сте по-опасен от някои други там. Дори по-малко, защото поне знаем кой сте.
Тали хвърли отново поглед към адвоката си. Поклати глава умолително.
— Напълно ли отхвърляте предложението? — сърдито го попита Деймън. Всички решения и подготовката пропаднаха. — Там не е затвор, разбирате ли?
— Те ме познават… по лице. Малори каза…
Той внезапно млъкна. Константин се вгледа в него, забеляза пламналото безпокойство, потта, която бе избила по лицето на Тали.
— Какво каза Малори?
— Че ако създавам неприятности… тя ще ме прехвърли на някой от другите кораби. Мисля, че знам какво искате да постигнете: смятате, че ако между тях има съюзисти, те ще се свържат с мен, когато ме пуснете в изолационната зона. Така ли е? Но аз няма да го доживея. Има хора, които са ме виждали и ме познават. Станционни служители. Полицаи. Именно те успяха да се качат на тези кораби, нали? И те ме познават. Ще съм мъртъв само след час, ако ме изпратите там. Чух какво е ставало на корабите.
— Малори ви го е разправила.
— Малори ми го разправи.
— От друга страна — продължи с горчивина Деймън, — има хора, които се плашат да се качат на някой от корабите на Мазиан — станцисти, които се кълнат, че това не е начин за оцеляване на честен човек. Но предполагам, че пътуването ви е минало леко, така ли е? Достатъчно храна и никакви проблеми с въздуха? Старата кавга между космонавти и станцисти: оставете станцистите да се задушават и пазете кораба чист. Вие обаче сте попаднали в друга категория. Към вас са се отнесли по-специално.
— Съвсем не беше толкова приятно, мистър Константин.
— Не беше по ваше желание, така ли?
— Не — прозвуча дрезгаво гласът му.
Изведнъж Деймън съжали за раздразнението си към пленника, бе обзет от съмнения, припомнил си зловещите слухове за Флотата. Засрами се от задачата, с която бе натоварен. От ролята, отредена на Пел. Война и военнопленници. Не искаше да участва в подобно нещо.
— Отхвърляте решението, което ви предлагаме — поде той. — Това е ваше право. Никой няма да ви насилва. Не искаме да излагаме на опасност живота ви, а така би станало, ако положението отговаря на думите ви. Тогава какво ще правите? Предполагам, че ще продължите да играете комар с пазачите. Дадоха ли ви касети и уредба? Имате ли нещо такова?
— Бих желал… — думите му излизаха мъчително, като че ли му се гадеше. — Искам да помоля за пренастройка.
Джейкъби сведе поглед и поклати глава. Деймън запази мълчание.
— Ако мина Пренастройка, бих могъл да изляза оттук — рече Тали. — Евентуално да върша нещо. Такова е желанието ми. Затворниците винаги имат право да изберат тази възможност, нали?
— Вашата страна прилага пренастройка на пленниците — отговори Константин. — Но не и ние.
— Самият аз я искам. Затворили сте ме като криминален престъпник. Ако бях убил някого, нямаше ли да имам такова право? Ако бях откраднал нещо…
— Мисля, че ще трябва да ви подложим на психиатричен преглед, ако продължавате да настоявате.
— Не се ли извършва такъв преглед при подготовка за пренастройка?
Деймън погледна Джейкъби.
— Той се чувства все по-силно потиснат — обясни Джейкъби. — Многократно ме молеше да предам това му искане на станционната управа, но аз не го направих.
— Никога не сме отреждали пренастройка за човек, който не е бил осъден за престъпление.
— Нито пък сте държали неосъдени тук в ареста, нали?
— В съюза използват пренастройката без да им мигне окото — обади се с тих глас шефът на охраната. — А тези килии са тесни, мистър Константин.