— Деймън ли те изпраща? — попита тя, когато Тали застана пред нея.
Той поклати глава.
Малори се намръщи, постави съзнателно или несъзнателно ръката си върху пистолета на хълбока.
— Тогава какво те води насам?
— Помислих си, че може да имате нужда от компютърен оператор. От някой, който познава пространството на Съюза, и то отлично.
Тя прихна от смях.
— Или изстрел, ако не съм нащрек?
— Не заминах със Съюза — каза Джош. — Те щяха да повторят рефлексните записи, да ми дадат ново минало. Да ме изпратят отново в космоса, навярно към станция Сол. Не знам. Но да остана на Пел точно сега… Не мога да го направя. Стационистите… ме познават. Освен това не мога да живея на станция. Няма да се чувствам добре.
— Нищо, което ново промиване на мозъка не би излечило.
— Не искам да забравя. Тук имам спомени, приятели. Единственото реално нещо. Всичко, което ми е ценно.
— Значи заминаваш и го изоставяш?
— За известно време — отвърна Тали.
— Говори ли с Деймън за това?
— Преди да сляза тук долу. Той знае. Както и Елена.
Сигни се облегна на пулта, огледа го замислено от главата до петите, скръстила ръце.
— Защо на „Норвегия“?
Джош вдигна рамене.
— На никоя станция не давате отпуск, нали? Освен тук.
— Не — усмихна се тя слабо. — Само тук. Понякога.
— Кораб отива — промълви Лили, като гледаше към екраните и милваше косата на Сънуващата.
Корабът се отдръпна от Тамгоре, превъртя се с движение, доста по-различно от маневрите на повечето кораби, които идваха и си тръгваха, и се стрелна навън.
— „Норвегия“ — назова я Сънуващата.
— Някой ден — рече Разказвача, която се бе върнала обогатена с множество истории от голямата зала, — някой ден ние отива. Константин дава нас кораби. Ние отива, носи наш Слънце в наш очи, няма страх тъмно, не ние. Ние вижда много, много неща. Бенет, той дава ние идва тук. Константин, той дава ние върви далече, далече, далече. Мой пролет идва пак, аз иска върви далече, прави мой гнездо там… Аз намира мой звезда и отива.
Сънуващата се засмя — смехът й бе топъл, сърдечен.
И погледна навън към обширния мрак, където Слънцето вървеше и се усмихваше.