— Не е възможно човек наистина да желае подобно нещо — възпротиви се Деймън.
— Аз го желая — настоя Тали. — Умолявам ви. Искам да изляза оттук.
— Това би решило проблема — добави Джейкъби.
— Искам да разбера защо го желае.
— За да се махна оттук!
Деймън замръзна на мястото си. Тали пое въздух, облегна се на масата и си възвърна самообладанието миг преди да се разплаче. Пренастройката не бе наказателна процедура, никога не е била предназначена за подобна цел. Тя имаше двойно преимущество — променяше поведението на агресивните и поизчистваше леко досието на загазилите. В случая ставаше въпрос за второто, както предположи той, срещайки помътнелите очи на Тали. Внезапно изпита страхотно съжаление към този мъж, който бе здравомислещ, и изглеждаше съвсем, съвсем нормален. Станцията бе изпаднала в криза. Едно след друго настъпваха събития, при които съдбите на отделни хора можеха да се окажат незначителни. Килиите в ареста им трябваха спешно за истински криминални престъпници от И-зоната, каквито имаше предостатъчно. Пренастройката не бе най-лошата възможна участ. Да си затворен за цял живот в стая два на три бе по-лошо.
— Разпечатай документите за съгласие — нареди той на шефа на охраната, който предаде заповедта по комфона си. Джейкъби видимо се ядоса, взе да пренарежда книжата си, без да гледа към никого от тях. — Ще ви предоставя документите — обърна се Деймън към Тали с чувството, че всички сънуват един и същ кошмар. — Така ще може да се запознаете с всички съпътстващи ги разяснения, които ще получите разпечатани. Ако и утре продължавате да настоявате на решението си, ще ги приемем, подписани от вас. Освен това искам да напишете обяснение и молба в свободен вид, в които да заявите, че това е по ваше желание и по ваш избор, че не страдате от клаустрофобия или от каквито и да са други недъзи…
— Аз бях бойкомпер — вметна презрително Тали. Работното му място не бе от най-просторните на кораба.
— …или заболявания, които да са причина да изпитвате неестествена принуда. Нямате ли роднини, близки, някой, който би се опитал да ви разубеди, ако научи какво искате да направите?
Очите му трепнаха при този въпрос — едва забележимо.
— Имате ли си някого? — запита Деймън, надявайки се, че е намерил нещо, за което да се хване, причина да се противопостави на решението на затворника. — Кой е той?
— Мъртъв е — отвърна Тали.
— Ако искането ви е като реакция на това…
— Беше много отдавна — заяви затворникът, слагайки точка на въпроса. И нищо повече.
Ангелско лице. Човешки образ без недостатъци. От родилните лаборатории? Тази мисъл го споходи пряко волята му. Те винаги го бяха отвращавали — изфабрикуваните войници на Съюза. Възможността туй да са негови собствени предразсъдъци го обезпокои.
— Не съм изчел цялото ви досие — призна той. — Проблемът ви се разглеждаше на друго ниво. Мислеха, че са уредили всичко. Но случаят се върна при мен. Имали ли сте семейство, мистър Тали?
— Да — каза той тихо, предизвикателно.
— Къде сте роден?
— На Цитиана — отвърна със същия тих, безизразен глас. — Разказах ви всичко това. Имах родители. Аз съм роден, мистър Константин. Толкова ли е важно това?
— Съжалявам, наистина съжалявам. Искам да знаете следното: решението не е окончателно. Можете да промените намерението си до последния момент преди започване на процедурата. Трябва само да кажете: „Спрете, отказвам се“. По-късно обаче това няма да зависи от вас. Разбирате ли… вече няма да сте в състояние. Виждали ли сте пренастроени хора?
— Те се възстановяват.
— Да, те се възстановяват. Ще следя случая ви, мистър Тали — лейтенант Тали, — доколкото мога. Погрижете се — обърна се той към шефа на охраната — всяко негово съобщение, в който и да е момент, да стигне спешно до мен, независимо дали е ден или нощ. Инструктирайте също лекарите и санитарите. Не мисля, че той ще злоупотреби с тази възможност. — Погледна към Джейкъби. — Доволен ли сте от клиента си?
— Негово право е да стори това, което прави. На мен не ми се нрави. Но ще свидетелствам, ако се наложи. Съгласен съм, че така нещата се разрешават — може би по най-добрия начин.
Пристигна разпечатката. Деймън подаде документите на Джейкъби да ги прегледа. Адвокатът отбеляза редовете за подпис и връчи папката на Тали. Затворникът я притисна до себе си като нещо скъпоценно.
— Мистър Тали — рече Константин, като се изправи и спонтанно му подаде ръка въпреки отвращението, което изпитваше. Младият бойкомпер също стана, пое я и изразът на благодарност във внезапно изпълнените му със сълзи очи заличи всякакво съмнение в искреността на молбата му. — Възможно ли е — попита Деймън, — има ли и най-малка възможност да разполагате с информация, която искате да бъде изтрита? Такава ли е причината да се подложите на подобно нещо? Трябва да ви предупредя, че по време на процедурата съществува по-голям шанс това да излезе наяве, отколкото да остане скрито. А ние не бихме го желали, разбирате ли? Нямаме военни интереси.