— Какво, ние ли?
Лицето на Коледи придоби съвсем сериозно изражение:
— Вие бяхте в съвета. Ще застанете начело, ще говорите. Ние ще ви подкрепяме. Нека хората бъдат нахранени. Нека тук се живее спокойно. Станцията има нужда от това. Можем само да спечелим от реда.
Кресич обмисли тази възможност. Така можеха да си спечелят и куршум. Беше твърде стар за това. От него искаха да бъде мним водач. Полицейска банда желаеше представителен фигурант. Страх го бе обаче да им откаже.
— Просто ще говорите пред хората — заяви младежът.
— Добре — съгласи се той и после добави с по-голяма твърдост, отколкото Коледи можеше да е очаквал от един уморен стар човек: — Започнете да събирате хората си, а аз ще поприказвам с полицията.
Той се приближи към служителите от охраната и се обърна предпазливо към тях.
— Беше направен избор — обяви той. — Аз съм Василий Кресич, представител от второ ниво на червения сектор в станционния съвет на Ръсел. Сред бежанците има хора от нашата полиция. Готови сме да влезем в коридорите и да въдворим ред — без насилие, за разлика от вас. Познаваме терористите по физиономия. Ако се обърнете към висшестоящата ви инстанция и издействате разрешение, можем да помогнем.
Полицаите не бяха уверени в това. Колебаеха се дори дали да докладват случая. Накрая един капитан го стори, докато Кресич се навърташе наоколо и нервничеше. Най-сетне полицаят кимна.
— Ако положението излезе извън контрол — предупреди капитанът, — няма да жалим никого при стрелбата. Също няма да толерираме никакви убийства от ваша страна, съветник Кресич; подобно разрешение не ви е дадено.
— Имайте търпение, сър — отвърна Кресич и се отдалечи, смъртно уморен и изплашен. Коледи го чакаше с още неколцина пред коридора за достъп до деветото ниво. Скоро към тях се присъединиха и други, не толкова почтени на вид, колкото първите. Страх го бе от тях. Страх го бе да ги няма край себе си. Вече нямаше никакво друго желание, освен да остане жив и да бъде начело на силата, а не под нейния ботуш. Наблюдаваше ги как използваха заплаха, за да подкарат невинните, как прибираха опасните в собствените си редици. Даваше си сметка какво бе направил. Това го ужасяваше. Но мълчеше, защото ако избухнеше втори бунт щеше да бъде заловен като участник в него. Те щяха да се погрижат за това.
Той помагаше, използваше позицията, възрастта си и обстоятелството, че лицето му бе познато на мнозина: даваше напътствия, някои от бежанците започнаха да се обръщат почтително към него като към „съветник Кресич“. Изслушваше тяхната мъка, страх и гняв, докато Коледи не постави около него охрана, която да пази безценния им водач фигурант.
След час доковете бяха опразнени и узаконените банди владееха положението, а честните хора му се подчиняваха, където и да отидеше.
ГЛАВА СЕДМА
1
Пел: 22.5.52 г.
Джон Лукас зае мястото в съвета, на което синът му Виторио го бе замествал през последните три години. Намръщи се. Вече бе преживял една семейна криза: загубил бе три от помещенията на петстайния си апартамент, буквално срязан от поставена нова преградна стена, за да се настанят двама братовчеди Джейкъби и техните партньорки от алтернативния ден, едната от тях с деца, които удряха по стената и викаха. Работници бяха струпали мебелите му на камара в това, което бе останало от собствения му дом — обитаван отскоро от неговия син Виторио и настоящата му любима. Това го чакаше при завръщането му вкъщи. С Виторио бързо се споразумяха: жената се изнесе, а синът му остана, защото смяташе, че да притежава апартамент и банкова сметка за харчлък е по-важно и доста по-привлекателно от изпращане в базата на Тамдолу, за която усилено се търсеха млади доброволци. Физическият труд и то на дъждовната повърхност на Тамдолу не бе по вкуса на Виторио. Като фигурант тук той бе служил добре, бе гласувал както му е казано, бе ръководил както му е казано и поне бе предпазил фирмата „Лукас“ от хаоса, постъпвайки достатъчно разумно да решава сам малките проблеми и да пита за по-големите. Друг въпрос бе, какво бе направил с разходната сметка. След като се адаптира към времевия режим на станцията Джон прекара часове над счетоводните книги във фирмения офис долу на дока, за да прегледа работата на служителите и въпросните разходи по сметките.
Изглежда, че сега имаше някаква тревога, нещо неприятно и спешно; той бе дошъл, както и останалите членове на съвета, привикан със съобщение за извънредно заседание. Сърцето му още биеше лудо от бързането. Включи настолния си пулт и микрофона, заслуша се в слабия комтрафик, който в момента се прехвърляше и към съвета, съпроводен от поредица сканерни изображения на екраните по тавана. Нови неприятности. Подочул го бе по пътя от офиса на дока. Нещо навлизаше в звездната система.