— Какъв брой регистрирате? — попита Анджело, но не получи отговор от другата страна.
— Какво става? — обърна се Джон към съседката си — делегат от зеления сектор, Ана Мореви.
— Пристигат още бежанци, но не съобщават нищо. Кръстосвачът е „Пасифик“. От станцията Есперанс. Това е всичко, което знаем. Изобщо не отговаря на обажданията ни. Естествено, след като командир е Сънг. А вие какво очаквате?
Продължаваха да пристигат други съветници, редиците бързо се запълваха. Джон пъхна в ухото слушалка на личната аудиосистема, включи я на запис, опитвайки се да си състави картина на ситуацията. Конвоят, виждащ се на сканера, бе изплувал твърде близо над равнината на системата и затова представляваше опасност. Секретарят на съвета продължаваше да обобщава с тих глас като показваше на настолния си екран изображения, които не бяха особено по-различни от тези, гледани на живо от всички.
Един помощник си проби път до редицата зад Лукас, наведе се над рамото му и му подаде бележка, написана на ръка. „Добре дошъл отново тук — прочете Джон удивен. — Назначен сте за заместник на мястото на Емилио Константин, стол номер десет. Непосредственият ви опит на Тамдолу се оценява много високо. А. Константин.“
Сърцебиенето му се ускори, този път по друга причина. Той стана, извади слушалката и изключи комканалите, мина по пътеката под погледа на всички до празния стол в съвета на главния сектор, сред местата, които имаха най-силно влияние. Настанил се на този стол, украсен с дърворезба и тапициран с мека кожа — такива имаше само десет на Пел — и изпита неудържимо чувство на триумф на фона на всичките тези събития — заслужена справедливост най-накрая, след цели десетилетия. Великите Константин го бяха държали настрана, цял живот не го бяха допускали до Десетте въпреки неговите усилия, влияние и заслуги, но ето че сега бе сред тях.
Лукас бе абсолютно сигурен, че това не се дължеше на промяна на отношението от страна на Анджело. Решението трябваше да е взето от съвета. Значи бе спечелил някакво общо гласуване тук, логично следствие на дългата му, тежка служба на Тамдолу. Заслугите му бяха намерили признание сред мнозинство в съвета.
Посрещна погледа на Анджело от другия край на масата — Анджело, който придържаше слушалката в ухото си и го наблюдаваше без никакъв знак на дружелюбно посрещане, на любов, на каквато и да е радост. Очевидно кметът приемаше издигането му, защото му се налагаше. Джон му отправи усмивка през стиснати зъби, без да включва в нея очите си, сякаш предлагаше поддръжката си. Анджело му отвърна, също без да го изразява с очи.
— Пусни ги още веднъж — каза кметът на някой друг по комвръзката. — Продължавай да ги изпращаш. Свържи ме лично със Сънг.
Съветът притихна. По интеркома пристигаха съобщения, чуваха се разговорите в главния сектор, товарните кораби бавно приближаваха, но „Пасифик“ набираше скорост, превръщаше се в размито петно на сканерния екран.
— Тук е Сънг — стигна до тях глас. — Поздрави на станция Пел. Вашата управа е в състояние да се погрижи за подробностите.
— Каква е бройката? — попита Анджело. — Колко души има на тези кораби, капитан Сънг?
— Девет хиляди.
В залата се разнесе ужасено шушукане.
— Тишина! — апелира Анджело; шумът заглушаваше комвръзката. — Разбрано, девет хиляди. Това ще натовари съоръженията ни свръх безопасните предели. Настоятелно ви каним на среща с нас тук, в съвета, капитан Сънг. Вече пристигнаха бежанци от Ръсел на търгарски кораби без екскорт, бяхме принудени да ги приемем. По хуманитарни причини е невъзможно да се откаже на такива като тях влизане в док. Искаме да предупредите командването на Флотата за създалото се опасно положение. Имаме нужда от военна подкрепа, разбирате ли, сър? Настояваме да дойдете за спешно съвещаване с нас. Готови сме да ви предложим сътрудничеството си, но се приближаваме до момента на особено трудно решение. Обръщаме се за помощ към Флотата. Повтарям: ще се явите ли, сър?
От другата страна последва мълчание. Съветниците се размърдаха нервно на столовете си, защото алармените светлини за приближаване започнаха да мигат, екраните затрепкаха лудо и помътняха, опитвайки се да представят в перспектива ускоряващото се приближаване на кръстосвача.
— Последният планиран конвой — дойде отговорът — пристига от Пан-Париж под командването на Крешов от „Атлантик“. Пожелаваме ви късмет, станция Пел.