Връзката внезапно прекъсна. Сканерът побесня, докато огромният кораб продължаваше да набира скорост много над допустимата в близост до станцията.
Джон никога не бе виждал Анджело по-сърдит. Шепотът в залата на съвета заглъхна и накрая се възстанови относителна тишина. „Пасифик“ профуча през зенита им, като предизвика пълно разстройване на екраните. Когато те се проясниха, той бе отминал, поемайки неразрешен курс, като им остави свитата си — товарните кораби, движещи се с бавен темп неотклонно към доковете. В някакъв момент се чу глухо повикване към службата за сигурност да се намеси в И-зоната.
— Запасните сили — нареди Анджело на един от секционните шефове по интеркома. — Извикайте и всички, които в момента не са на смяна, не ме интересува колко пъти са били вдигани по тревога. Запазете реда там, дори ако трябва да стреляте. Главен сектор, стартирайте бързо совалките, насочете тези търгари към съответните докове. Оградете ги с кордон от влекачи, ако се налага.
След малко сигналите за тревога, предизвестяващи опасност от сблъскване, замряха и останаха да се чуват единствено непрестанните съобщения от товарните кораби по пътя им към станцията.
— Ще трябва да отделим още пространство за И-зоната — рече Анджело, като се огледа. — И за съжаление ще трябва да вземем онези две нива от червения сектор, да ги присъединим към нея, и то незабавно.
От редиците се разнесе негодуващ шепот и на екраните веднага се появи подадено възражение от представителите на червения сектор. То бе само принципно. Компютърът не регистрира нечие друго желание да подкрепи възражението и да наложи гласуването му.
— Абсолютно изключено е — продължи Анджело, без дори да погледне екрана, — да преместим повече станцисти или да се лишим от маршрутите на транспортната система през горните нива. Не можем. Щом не получаваме подкрепа от Флотата, ще се наложи да вземем други мерки. И трябва да започнем широкомащабно прехвърляне на населението някъде другаде. Джон Лукас, извиняваме се за предизвестието в последния момент и съжаляваме, че не успяхте да присъствате на вчерашното заседание. По повод онова ваше предложение… Строителната организация на станцията не разполага с работници за рискови операции. По едно време представихте подробни планове за разширяване на базата на Тамдолу. Те в какво състояние са?
Джон примигна, изпълнен едновременно с подозрение и надежда, свъси вежди на резкия тон, с който Анджело се обърна към него дори и сега. Стана прав, въпреки че не бе длъжен да го прави, но искаше да наблюдава лицата.
— Ако по-рано бях осведомен за положението, щях да положа всички усилия; във всеки случай дойдох възможно най-бързо. Колкото до предложението, то съвсем не е неизпълнимо: на Тамдолу може да се осигури подслон за толкова много хора доста бързо и без никакви трудности, освен, разбира се, за тези, които се намират на планетата в момента. Условията — след три години мога да ви го кажа — са примитивни. Тамдолските работници строят куполи, които са въздухонепроницаеми в задоволителна степен; има достатъчно компресори и наоколо могат се намерят най-простите местни материали за строежа. Долу на планетата винаги най-ефективен е трудът на туземците, защото не им пречат дихателите; но достатъчно голям брой хора могат да ги заменят за полска работа, производство, разчистване на терена. Пел трябва да изпрати само необходимите служители да ги надзирават и пазят. Не представлява никакъв проблем и за онези, които трябва да се държат затворени; мястото е особено подходящо за най-тежките ви случаи — просто им се взимат дихателите и те не могат да отидат никъде или да направят нещо, което не желаете.
— Мистър Лукас! — Антон Ейзъл се изправи, възрастен мъж, приятел на Анджело и упорит филантроп. — Мистър Лукас, определено има някакво недоразумение относно нещата, които чух. Това са свободни граждани. Тук не става въпрос да се изградят наказателни колонии. Те са бежанци. Няма да превърнем Тамдолу в трудов лагер.
— Обиколете И-зоната! — извика някой от редиците. — Вижте в какви развалини превърнаха тези секции! А там бяха жилища, красиви домове. Вандализъм и унищожение. Те разрушават станцията. Нападат нашите служители за сигурност с тръби и кухненски ножове и кой знае дали сме успели да изземем всичките пушки след бунта?
— Там се извършват убийства — добави високо още някой. — От банди хулигани.
— Не е така — обади се трети, непознат за съвета глас. Главите се обърнаха към слаб мъж, седнал, както забеляза Джон, на мястото, което той сам бе освободил. Човекът стана, имаше нервно, жълтеникаво лице. — Името ми е Василий Кресич. Бях поканен да дойда тук като представител на И-зоната. Бях член на съвета на станцията Ръсел. Всичко, което казахте, наистина се случи по време на паника, но сега има ред и хулиганите бяха пратени във вашия арест.