Лицето на Виторио изведнъж побледня, както обикновено реагираше, щом разговорът станеше сериозен. Дейин бе друг тип. Той седеше мрачен и замислен.
— Трябва да се поддържа контакт — каза Джон този път по-открито.
Дейин кимна.
— Във време като днешното може би е благоразумно и нужно да имаш на разположение две вратички. А съм сигурен, че навсякъде из станцията съществуват такива, стига човек да има подходящ ключ за тях.
— Колко рисковани смяташ, че са тези вратички? И къде са те? Братовчед ти се занимаваше със случаи, в които са замесени някои от новодошлите. Имаш ли някаква представа за какво се отнасят?
— За черния пазар на подмладни препарати и други. Той процъфтява тук, не знаеше ли? Самият Константин ги използва, ти също си ги получавал на Тамдолу.
— Те са съвсем легални.
— Разбира се, че са легални; те са нужни. Но как стигат до тук? Произходът им е от страната на Съюза; търгарите ги купуват и ги внасят. На станцията сигурно има хора, които са участници в канала — търгари, възможно е дори местни хора.
— Как да намерим такъв човек, за да установим контакт нагоре по канала?
— Мога да проуча.
— Аз познавам един — обади се Виторио, изненадвайки и двамата. Облиза устните си и преглътна тежко. — Розина.
— Онази твоя кучка ли?
— Тя има опит на пазара. Познава един офицер от службата за сигурност… на доста висок пост. Всичките му документи са редовни, но е купен от трафикантите. Ако човек иска да разтовари или натовари нещо и властите да си затворят очите, той може да го уреди.
Джон изгледа сина си — този резултат от едногодишен договор в отчаяния му опит да се сдобие с наследник. В крайна сметка не бе учудващо, че Виторио знаеше такива неща.
— Отлично — каза той сухо. — Ще ми разкажеш всичко за него. Навярно можем да попаднем на някоя следа. Дейин, трябва да огледаме предприятията ни на Викинг.
— Шегуваш ли се?
— Съвсем сериозен съм. Наех „Хансфорд“. Екипажът му е още в болница. Вътрешността на кораба е в окаяно състояние, но той може да лети. Собствениците му имат остра нужда от пари. Смятам, че ще успееш да намериш екипаж — чрез онези контакти на Виторио. Не е нужно да им казваш всичко, само толкоз, че да ги убедиш.
— Викинг е най-вероятното място на следващия конфликт. Поредната криза със сигурност ще е там.
— Рисковано е, нали? Много товарни кораби претърпяват катастрофи при сегашното положение. Някои изчезват. Константин със сигурност ще ме пита за този полет, но ще имам готов отговор — трябва просто да се демонстрира вяра в бъдещето на Викинг. Потвърждение, жест на доверие. — Лукас пийна от виното, като присви уста. — Ще е по-добре да отидеш там веднага, преди да ни се е излял поток бежанци от самата Викинг. Ще установиш на място контакт с канала, ще го проследиш, доколкото можеш. Какъв шанс е останал сега за Пел, освен да се присъедини към Съюза? Компанията няма да помогне. Флотата ни създава единствено проблеми. Не можем да живеем вечно в такава ситуация. Политиката на Константин ще предизвика бунт тук, още преди всичко да е свършило, така че е време да сменим ръководството. Ще разясниш всичко туй на Съюза. Разбираш ли? Те получават нашата подкрепа, а ние — колкото успеем да извлечем от това сътрудничество. В най-лошия случай ще имаме втора вратичка, през която да се измъкнем. Ако Пел удържи, просто си стоим кротко, на сигурно; ако не — ще сме в по-добра позиция от други, така ли е?
— И аз съм този, който ще рискува главата си — отбеляза Дейин.
— А нима искаш да си тук, когато някой метеж най-накрая разбие преградите? Или предпочиташ възможността да припечелиш нещо от благодарната опозиция — да напълниш собствения си джоб? Сигурен съм, че в крайна сметка ще спечелиш, и съм убеден, че ще го заслужиш.
— Много щедро — отвърна кисело Джейкъби.
— Животът тук няма да стане по-добър — рече Джон. — Може да бъде доста тежък. Въпрос на късмет. Че кое ли не е?
Дейин кимна бавно.
— Ще направя необходимите проучвания за екипаж.
— Така и предполагах.
— Прекалено се доверяваш, Джон.