Деймън започна да открива следата. Ужас от тъмнината. Кратък, повтарящ се кошмар: помещение в бяло. Разпит. Упояващи средства. На Ръсел бяха използвали наркотици противно на всякакви разпореждания на Компанията, в разрез с всякакви човешки права — много бяха искали да измъкнат нещо, което Тали просто не знаеше. Бяха го взели от зоната Маринър — от Маринър — и в паниката го бяха прехвърлили на Ръсел. В желанието да получат информация за тази застрашена станция бяха използвали методи на Пренастройката за разпита. Константин прехапа устни, докато следеше екрана, повдигаше му се. Изпита срам от откритието си, от собствената си наивност. Не бе обърнал внимание на досието от Ръсел, не го бе проучил лично; беше зает с други спешни неща и бе оставил на сътрудниците си да се занимават с този случай; не бе искал — признаваше си — да му отдели повече от абсолютно необходимото минимално внимание. Тали нито веднъж не се бе обърнал към него. Беше го изиграл. Успял бе да се владее, макар с вече разклатени нерви от предишното частично използване на Пренастройка, за да принуди Пел да направи единственото нещо, което би сложило край на душевния му ад. Гледал бе Деймън право в очите и бе подготвил собственото си самоубийство.
Досието продължаваше — от разпита под въздействието на наркотиците към хаотичната евакуация, с тълпите станцисти от едната страна и заплашващите го военни от другата.
И по-нататък, към случилото се по време на онова дълго пътуване като затворник на един от корабите на Мазиан…
„Норвегия“ — и Малори.
Деймън изключи екрана, остана да седи загледан в купчините преписки, незавършените съдебни дела. След известно време се залови отново с работата, като подписваше решенията си с изтръпнали пръсти.
На Ръсел в корабите се бяха качили мъже и жени — хора, които също като Тали, сигурно са били нормални преди да започне всичко това. Тези, които слязоха тук, тези, които се намираха в И-зоната, произхождаха от станцисти не по-различни от него самия.
Той просто предписваше Пренастройка за хора със съдби като тази на Тали, на такива, чийто живот вече бе разрушен. На хора като него, помисли си, които бяха прекрачили цивилизованите граници на място, където цивилизацията бе престанала да означава каквото и да е било.
Флотата на Мазиан — дори те, дори подобните на Малори — сигурно и те не са били такива в началото.
— Няма да обжалвам — каза му Том по време на обеда, при който пиха повече отколкото ядоха.
След обяда Деймън се запъти към малката болница в червения сектор, където се извършваше Пренастройката, и мина отзад в лабораторията. Видя Джош Тали. Тали не го видя, въпреки че това едва ли би имало значение. По това време той си почиваше, след като се бе нахранил. Подносът все още стоеше на масата и личеше, че е хапнал добре. Седеше на леглото със странно, лишено от израз лице, от което бе изчезнала всякаква следа от напрежение.
2
Анджело погледна към помощника си, взе докладната за излитащия кораб и прегледа митническата му декларация, после вдигна очи:
— Защо „Хансфорд“?