Помощникът му неуверено пристъпи от крак на крак.
— Не разбирам, сър.
— Поне двайсет кораби стоят без работа, а „Хансфорд“ е нает за излитане! Че нали е негоден? И с какъв екипаж?
— Мисля, че екипажът е бил нает от списъка на свободните, сър.
Константин прелисти докладната.
— Фирма „Лукас“. Курс към Викинг на съсипан кораб с екипаж, събран на дока и Дейин Джейкъби като единствен пътник. Дай ми комвръзка с Джон Лукас.
— Сър — рече помощникът, — корабът вече е напуснал станцията.
— Мога да чета. Свържи ме с Джон Лукас.
— Да, сър.
Помощникът излезе. След миг екранът на бюрото му светна и на него се появи Джон Лукас. Анджело пое дълбоко въздух, успокои се, бутна докладната пред камерата:
— Виждаш ли това?
— Въпрос ли имаш?
— Какво става тук?
— Притежаваме фирмен клон на Викинг. Необходимо е да се погрижим за бизнеса си. Трябва ли да оставим нашите интереси там да пропаднат в паника и хаос? Хората имат нужда да ги поуспокоим малко.
— С „Хансфорд“ ли?
— Имахме възможност да наемем кораб на по-ниска тарифа. От икономически съображения, Анджело.
— Туй ли е всичко?
— Не съм сигурен, че те разбирам.
— Корабът ти е тръгнал почти без товар. Каква стока възнамерявате да докарате от Викинг?
— Пренасяме с „Хансфорд“ толкова, колкото можем в сегашното му състояние. Там ще го оправят, защото доковете не са толкова претъпкани. Именно ремонтът е цената, срещу която го наехме, ако искаш да знаеш. Товарът, който носи, ще покрие сметката; на връщане ще се използва пълният му капацитет за стоки от първа необходимост. Надявам се, че одобряваш това. На борда е Дейин, който ще контролира положението и ще свърши малко работа в офиса ни на Викинг.
— Нали не възнамеряваш да включиш в пълното натоварване служители на фирма „Лукас“… или други хора? Няма да продаваш билети за напускане на Викинг. И няма да си изтеглиш офиса от там.
— А, това значи те е безпокояло.
— Естествено, че имам повод за безпокойство, когато оттук тръгва кораб без достатъчно стока, която да оправдае курса му, насочен към станция, чието население не можем да поемем, ако изпадне в паника. Искам да ти кажа, Джон, че не можем да рискуваме някой да се разбъбри невнимателно или отделна фирма да изтегли важните си служители и да предизвика смут на друга станция. Разбираш ли ме?
— Обсъдих въпроса с Дейин. Уверявам те, че мисията ни е с цел да помогнем. Търговията трябва да продължи, не е ли така, иначе ще се задушим. А преди нас ще пропадне Викинг. Станциите, на които разчитат там, излязоха извън строя. Ако оставим хората на Викинг да страдат от недоимък, могат да ни се изтърсят на главата и без покана. Изпращаме им хранителни концентрати и химически материали — нищо, от което да има недостиг на Пел. Освен това натоварихме изцяло само двата използваеми трюма. За всеки излетял кораб ли ще има подобно разследване? Мога да ти покажа счетоводните книги на фирмата, ако желаеш да ги инспектираш. Направо съм засегнат от подозренията ти. Каквито и да са личните ни взаимоотношения, Анджело, мисля, че Дейин заслужава похвала за това, че се съгласи да отиде там при създалите се обстоятелства. Нямаме нужда от почести — не сме и искали такива, — но най-малко бихме очаквали укори. Искаш ли счетоводните книги?
— Не, разбира се. Благодаря ти, Джон, и извинявай. Дано Дейин и командирът на кораба си дават сметка за опасностите. Да, всеки излитащ кораб ще бъде щателно проверен. Нищо лично.
— Приемам всякакви въпроси, Анджело, ако те се отнасят и до всички останали. Моите почитания.
— Също и моите, Джон.
Лукас прекъсна връзката. Анджело изключи монитора, продължи да гледа замислено докладната, прелисти я, накрая разписа разрешителното при свършен факт и го хвърли в касетата за архивиране — всички служби изоставаха с работата. Всички до една. Използваха твърде много човешки ресурси и твърде много компютърно време, за да се занимават с проблемите на И-зоната.
— Сър — обади се секретарката му Милс. — Синът ви, сър.
Той натисна клавиш за да поеме разговора, но в следващия момент вдигна изненадано глава, когато вместо очакваната връзка се отвори вратата и Деймън влезе.
— Донесох лично отчетите за работата си — рече синът му. После седна срещу него и се облегна с две ръце на бюрото. Очите на Деймън изглеждаха също толкова уморени, колкото се чувстваше и Анджело. — Тази сутрин изпратих петима мъже за Пренастройка.
— Петима души не е трагедия — отвърна отегчено старият Константин. — На главата ми виси лотарийна програма, с която компютърът да избере кой да остане на станцията. Поредната буря на Тамдолу отново наводни мелницата, след като от базата едва бяха намерили жертвите от последния порой. Имам работа с кораби, които се разшаваха, щом суматохата поотмина, един току-що се измъкна, други два се готвят да отлетят утре. Ако се носи слух, че Мазиан е избрал Пел за убежище, какво ще правят останалите станции? Какво ще стане, ако там се паникьосат и тръгнат насам с претъпкани кораби? Откъде да знаем дали в момента някой там не продава на по-изплашените билети за подобни полети? Жизнеосигуряващите ни системи не могат да поемат по-голямо натоварване. — Той посочи вяло към камара от документи. — Ще военизираме тези товарни кораби, които можем, като използваме доста силно финансово притискане.