— Да стрелят по конвои с бежанци?
— Ако пристигнат кораби, с които не можем да се справим — да. Бих искал да поговоря по някое време с Елена днес; тя ще бъде натоварена да предприеме първите стъпки към търгарите. Сега не мога да изпитам съчувствие към петима метежници. Прости ми.
Гласът му трепна. Деймън се пресегна през бюрото и хвана ръката на баща си, стисна я, после я пусна.
— Емилио има ли нужда от помощ долу в базата?
— Казва, че не. Мелницата е в окаяно състояние. Кал навсякъде.
— Всичките ли са намерени мъртви?
Анджело кимна.
— През миналата нощ. Бенет Джейсинт и Тай Браун; Уес Кайл вчера по обед — толкова време им е трябвало, за да претърсят бреговете и тръстиките. Емилио и Милико твърдят, че въпреки всичко хората не били деморализирани. Тамдолците строят диги. Безпокояли се да не бъдат заместени от хора; наредих да пуснат повече от тях в базата и разреших някои от обучените да дойдат в екипите за поддръжка тук: тяхната жизнеосигуряваща система работи добре и по този начин освобождаваме техници, които можем да пренасочим. Изпращам долу всеки човек доброволец, дори квалифицирани служители от доковете; те могат да се заемат със строежите на планетата. Други могат да се научат. Настъпва нова епоха. По-тежка. — Стисна устни и пое дълбоко въздух. — Мислили ли сте си с Елена за Земята?
— Моля?
— Ти, брат ти, Елена и Милико — ще си помислите върху това, нали?
— Не — отвърна Деймън. — Да се измъкнем оттук и да избягаме? Натам ли смяташ, че вървят нещата?
— Прецени шансовете, Деймън. Не получихме помощ от Земята, само наблюдатели. Те мислят как да намалят загубите си, а не да ни изпратят подкрепления или кораби. Не. Просто пропадаме все повече и повече. Мазиан не може да удържа вечно фронта. Корабостроителницата на Маринър ни бе изключително необходима. Скоро идва ред на Викинг и на всичко останало, към което Съюзът протегне ръка. Съюзът иска да отреже снабдяването на Флотата; Земята вече го направи. Не ни е останало нищо друго освен да бягаме.
— Старите звезди… знаеш ли, че се говори да се отвори отново някоя от онези станции…
— Мечти. Няма да имаме никакъв шанс. Ако Флотата изчезне, Съюзът бързо ще ги вземе на мерник, също както и нас. И егоистично, съвсем егоистично бих искал да знам, че децата ми са се спасили оттук.
Лицето на Деймън силно пребледня.
— Не. В никакъв случай.
— Не бъди толкова благороден. Предпочитам сигурността ви вместо вашата помощ. За рода Константин идват лоши години. Ако бъдем пленени, това означава Пренастройка. Безпокоиш се заради твоите криминални престъпници; помисли за себе си и за Елена. Такава е тактиката на Съюза — служители марионетки, родени в лабораториите хора, с които да се насели светът. Съюзистите ще преорат Тамдолу и ще започнат да строят. Бог да е на помощ на тамдолците. Бих сътрудничил на съюзистите — сигурно и ти, — за да предпазим Пел от най-лошата участ; но това няма да е толкова лесно. Не ми се иска да те видя в ръцете им. Ние ще сме на прицел. И не за пръв път — прекарал съм целия си живот в ролята на мишена. Навярно няма да е нескромно, ако извърша една егоистична постъпка — да спася синовете си.
— Какво каза Емилио?
— Все още обсъждаме въпроса.
— Отказал ти е. Е, и аз отказвам.
— Майка ти иска да говори с теб.
— И нея ли ще отпратиш?
Баща му се намръщи.
— Ясно ти е, че е невъзможно.
— Да, знам го. Затова няма да тръгна и не мисля, че Емилио би се съгласил. Ще му пожелая всичко най-добро, ако го направи, но аз оставам.
— Което значи, че нищо не разбираш — отсече Анджело. — Но за туй ще разговаряме по-късно.
— Надали — заяви синът му. — Ако ние се измъкнем, тук ще настъпи паника. Даваш си сметка за това.
Наистина беше така, старият Константин го знаеше.
— Не — повтори Деймън и сложи ръка върху бащината. Изправи се и излезе.
Анджело остана загледан в стената, към портретите върху лавицата, поредица от триизмерни фотографии — Алисия преди злополуката й; той заедно с младата Алисия; низ от образи на Деймън и Емилио от деца до зрели мъже, със снахи и надежди за внуци. Съзерцаваше всички тези фигури, пресъздаващи най-различни възрасти и си помисли, че отсега нататък добрите дни щяха да са по-малко.