Оръжията винаги изнервяха Ейръс. Докато младежи с пушки го съпровождаха през док, който много приличаше на тези на Пел, а после бе натъпкан в един асансьор със същите тези твърде еднакви революционери, той почувства, че някак си не му достига въздух и се обезпокои за спътниците си, които останаха под охрана край гнездото на кораба. Всички войници, които бе видял на платформата, бяха като излезли от конвейер — в зелени униформени комбинезони, зелено море поглъщащо малкото цивилни върху онзи док. Навсякъде оръжия. И празнота по извиващата се нагоре редица от по-далечните докове, опустели платформи. Станцистите бяха доста по-малко отколкото на Пел, въпреки, че всички докове на станцията Викинг бяха пълни с товарни кораби. Хванати в капан, помисли си Ейръс. Към търгарите навярно се отнасяха относително любезно — войниците, качили се на борда след пристигането им, бяха хладно учтиви, — но можеше да се обзаложи, че корабът нямаше да излети отново.
Не само този, който ги докара тук, никой и от останалите кораби наоколо нямаше да излети.
Асансьорът спря на някое от горните нива.
— Излизай — нареди младият капитан и с движение на дулото му посочи да тръгне по левия коридор.
Офицерът надали беше на повече от осемнайсет. Всички тези късо подстригани мъже и жени изглеждаха на еднаква възраст. Минаха пред и зад Ейръс — много повече пазачи, отколкото имаше нужда за човек на неговите години и в неговото здравословно състояние. Коридорът бе изпълнен с още като тях, всичките с пушки, вдигнати на еднаква височина. Всички изглеждаха на около осемнайсет, всички бяха късо подстригани, всички му се струваха привлекателни. Именно това грабна вниманието му. Войниците до един бяха някак си младолики и миловидни сякаш красотата бе мъртва, сякаш вече нямаше разлика между по-грозноватите и по-хубавите. В техните редици всеки белег, всеки физически недостатък би изпъквал като нещо странно. Независимо дали бяха мъже или жени, ръстът на всички бе почти еднакъв, всички си приличаха, макар да имаха различни черти на лицето и оттенъци на кожата и косата. Като манекени. Ейръс си спомни покритите с белези войници и сивокосия капитан на „Норвегия“, лошия вид на облеклото им, държанието им — като че ли не знаеха какво е дисциплина. Мръсотия. Следи от рани. Напреднала възраст. Тук нямаше нищо подобно. Нямаше такива несъвършенства.
Той потръпна вътрешно, усети как стомахът му се свива, докато вървеше сред тези кукли, когато влезе в един офис и по-навътре, в друга зала, и се изправи пред маса, край която седяха по-възрастни мъже и жени. Успокои се, като видя сиви коси, физически недостатъци и напълняване, изпита страхотно облекчение.
— Мистър Ейръс — представи го един манекен с пушка в ръка. — Пратеник на Компанията.
Войникът пристъпи напред, за да остави конфискуваните му лични документи на бюрото пред фигурата в средата — жена с едро телосложение и сиви коси. Тя ги разгледа и вдигна глава, присвила леко вежди.
— Мистър Ейръс, аз съм Инес Андилин — рече тя. — Бяхте неприятно изненадани, нали? Случват се такива неща. Сега ще ни смъмрите от името на Компанията, че сме задържали кораба ви, така ли? Може да го направите, ако искате.
— Не, гражданко Андилин. Наистина бяхме изненадани, но едва ли толкова неприятно. Дойдох да видя каквото мога и видях достатъчно.
— И какво видяхте, гражданино Ейръс?
— Гражданко Андилин. — Той направи няколко крачки напред, доколкото му позволиха обезпокоените изражения и внезапното помръдване на пушките. — Аз съм втори секретар на Съвета за сигурност на Земята. Спътниците ми са от най-високите ешелони на Земната компания. Нашата проверка на място показа безредие и милитаризъм в нейната Флота, които излизат извън всякакви граници на отговорност на Компанията. Смаяни сме от това, което видяхме. Ние се дистанцираме от Мазиан; не желаем да държим никакви територии, в които гражданите са решили, че предпочитат да бъдат управлявани от други; бихме искали да се освободим от бремето на подобен конфликт и неизгоден бизнес. Знаете много добре, че фактически вече притежавате тази територия. Взаимоотношенията са твърде обтегнати; не сме в състояние да наложим на жителите на Задпредела нещо, което те не желаят, а и какъв интерес бихме имали на практика да го сторим? Не възприемаме случилото се на станцията като трагедия. В действителност ние искахме да се срещнем с вас.
В съвета настъпи смущение, объркване по лицата им.
— Готови сме — продължи Ейръс с повече сила в гласа — да отстъпим официално всички спорни територии. Наистина нямаме вече никакви интереси отвъд сегашните граници. Поделението за космически операции на Компанията бе закрито след гласуване на нейния директорски съвет. Единственото, което искаме сега, е да се погрижим за нормално прекратяване на дейността ни тук — за нашето изтегляне — и установяването на твърда граница, която ще осигури и на двете страни разумен периметър на действие.