Мнозина сведоха глави. Съветниците зашептяха помежду си в съгласие или неодобрение. Дори манекените покрай стените на залата изглеждаха смутени.
— Ние представляваме само местна власт — каза накрая Андилин. — Ще имате възможност да направите предложенията си на по-високо равнище. Можете ли да усмирите хората на Мазиан и да гарантирате сигурността ни?
Ейръс пое дъх.
— Флотата на Мазиан ли? Не, ако тя е като капитаните си.
— Идвате от Пел.
— Да.
— И твърдите, че сте се срещали с капитани на Мазиан, така ли?
За момент онемя — не беше в стила му да допуска такива грешки. Нито бе свикнал с разстояния, при които информацията за една среща преди месец бе важна новина. Но търгарът, разсъди той веднага, щеше да каже всичко, което знае. Нямаше абсолютно никакъв смисъл да крие информация, даже бе опасно.
— Видях се — призна той — с капитана на „Норвегия“, някоя си Малори.
Андилин доби сериозно изражение.
— Сигни Малори. Висока и рядка чест.
— Не и за мен. Компанията се дистанцира от отговорност за „Норвегия“.
— Безредици, злоупотреба с властта; отказ да се поеме отговорността… А Пел се слави със своя ред и дисциплина. Какво се е случило там?
— Не съм ваш разузнавач.
— Обаче се дистанцирате от Мазиан и Флотата. Това е драстично действие.
— Не мога да жертвам сигурността на Пел. Тя е наша територия.
— Значи не сте готов да отстъпите всички спорни територии.
— Под спорни територии разбираме, естествено, тези оттатък Фаргон.
— Аха. И каква е цената ви, гражданино Ейръс?
— Законно предаване на властта, определени споразумения, които гарантират опазване на интересите ни.
Лицето на Андилин се отпусна в усмивка.
— Желаете мирен договор с нас. Зарязвате собствените си сили и искате да сключите мирен договор с нас.
— Разумен изход от общо затруднение. Последният достоверен доклад за положението в Задпредела е отпреди десет години. А Флотата е извън нашия контрол от много по-отдавна и отказва да ни се подчинява във война, която унищожава възможността за взаимно изгодна търговия. Ето какво ни доведе тук.
В залата се възцари мъртва тишина.
Накрая Андилин кимна, като брадичката й стана двойна.
— Мистър Ейръс, ще ви увием в памук и ще ви предадем много внимателно, много, много внимателно на Цитиана. С голямата надежда, че най-накрая някой на Земята си е възвърнал здравия разум. Последен въпрос, Малори сама ли беше на Пел?
— Не мога да отговоря.
— Значи все още не сте се дистанцирали от Флотата.
— Запазвам си тази възможност за преговорите.
Андилин сви устни.
— Не е нужно да се безпокоите, че ни предоставяте важна информация. Търгарите няма да ни откажат нищо. Ако е във вашите възможности да спрете незабавно действията на хората на Мазиан, бих ви препоръчала да го сторите. Бих ви посъветвала също да подчертаете сериозността на предложението ви, като по време на преговорите направите поне символичен опит да ги усмирите.
— Не можем да контролираме Мазиан.
— Ясно ви е, че ще загубите — рече Андилин. — Всъщност вече сте загубили и се опитвате да ни предадете нещо, което сме спечелили и да получите отплата срещу него.
— Нямаме особен интерес да продължаваме войната, независимо дали ще победим или не. Смятаме, че първоначалната ни цел бе да се убедим, че пътуването до звездите е осъществимо търговско начинание, и вие безспорно го доказвате. Разполагате с икономика, с която си заслужава да се търгува по по-различен начин отколкото досега, така че да си спестим обвързаности в Задпредела, каквито не бихме желали. Можем да се споразумеем за маршрут, за място на среща, което вашите и нашите кораби да имат еднакво право да посещават. Какво правите от вашата страна на границата, не ни засяга; управлявайте развитието на Задпредела както сметнете за добре. Ние ще изтеглим у дома някои скокови товарни кораби, за да започнем тази търговия. Ако можем да осигурим някакво възпиране на Конрад Мазиан, ще изтеглим също и неговите кораби. Говоря ви съвсем откровено. Интересите, които всеки от нас преследва, са толкова далеч едни от други, че няма разумна причина да продължаваме враждебните действия. Вие сте признати във всяко отношение като законното правителство на външните колонии. Аз съм представител, дошъл да преговаря, а при успех — временен посланик. Не го възприемаме като поражение, ако по-голямата част от колониите ви подкрепя. Даваме си сметка, че вие сте правителството в този район. Ние сме тук, за да изразим официалното ви признаване от страна на новата администрация, която пое властта у нас — ситуация, която ще обясня по-късно на висшето ви ръководство; едновременно сме готови и да започнем търговски преговори. Всички военни операции, които сме в състояние да контролираме, ще бъдат спрени. За съжаление не е по силите ни да направим друго, освен да прекратим техническата и политическата поддръжка за Флотата.