— Аз съм регионален администратор на пост, отдалечен от нашия централен директорат, но не мисля, посланик Ейръс, че той ще се поколебае да започне обсъждане на въпроса. Поне така виждам нещата като местен представител на властта. И ви поздравявам сърдечно с добре дошли.
— Бързите действия ще спасят живота на много хора.
— Наистина трябва да се побърза. Тези войници ще ви отведат на сигурно място. Спътниците ви ще се присъединят там към вас.
— Арестувани сме?
— Тъкмо обратното. Станцията е отскоро в наше владение и все още не е безопасна. Искаме да сме уверени, че няма да ви се случи нищо лошо. Увити в памук, господин посланик. Може да ходите, където поискате, но през цялото време ще ви съпровожда охрана; и най-сериозно ви съветвам да си починете. Ще отлетите веднага, щом се освободи кораб. Дори не е сигурно, че ще имате цяла нощ за сън преди заминаването ви. Съгласен ли сте, сър?
— Съгласен съм — отвърна той.
Андилин привика младия офицер и поговори с него. Военният отвърна с жест. Ейръс се сбогува, като всички около масата му кимнаха любезно, и излезе със студени тръпки по гърба.
Практичност, разсъждаваше той. Не му харесваше това, което виждаше — твърде еднаквите войници, студенината навсякъде. Съветът за сигурност на Земята не бе виждал тези неща, когато даде заповедите си и определи плановете си. Липсата на междинни станции по посока на Земята, след както бяха закрити базите на Старите звезди, трябваше да възпрепятства разпространението на войната поради невъзможност да се осигури снабдяването, но Мазиан не бе успял да предотврати пламването — из целия Задпредел. Бе влошил положението, бе засилил враждебните действия до опасна степен. Внезапно хрумналата му мисъл, че при отстъпление зад Пел силите на Мазиан могат да отворят отново станциите на Старите звезди го накара да му призлее само при представата за последствията.
Изолационистите бяха държали на своето — твърде дълго. Сега трябваше да се вземат неприятни решения — сближаване с туй нещо, наричано Съюза; споразумения, граници, бариери, политика на ограничаване на влиянието.
Ако не се удържеше фронтът, ги грозеше катастрофа — възможността самият Съюз да възстанови онези изоставени станции като удобни бази на път за Земята. На станцията Сол се строеше флота, за целта бе необходимо време и дотогава Мазиан щеше да играе ролята на мишена пред съюзистките дула. Самата Сол трябваше да поеме командването на следващата съпротива — Сол, а не безглавото чудовище, в което се бе превърнала Флотата на Компанията.
Най-вече трябваше да задържат Пел, да запазят тази само тази най-важна база.
Ейръс вървеше натам, накъдето го водеха, настани се в апартамента, който му дадоха няколко нива по-надолу, предлагащ чудесни удобства, а луксът му вдъхна сигурност. Насили се да седне и да изглежда спокоен в очакване на спътниците си, за които го бяха уверили, че ще дойдат. И те накрая дойдоха, всички заедно, разстроени от положението си. Ейръс отпрати съпровождащите ги войници, затвори вратата, плъзна поглед по ъглите на помещението в мълчаливо предупреждение да не се говори открито. Останалите — Тед Марш, Карл Бела и Рамона Диас, разбраха и не казаха нищо, а Ейръс се надяваше, че не са си отворили устата някъде другаде.
Той не се съмняваше, че екипажът на търгарския кораб докарал ги на Викинг, сега е изпаднал в голямо затруднение. Смяташе се, че търгарите могат да пресичат бойните линии, като в най-лошия случай от време на време ги пренасочваха насила не по планирания им маршрут; или понякога, ако ги спреше някой от корабите на Мазиан, им конфискуваха част от товара или пък отвеждаха мъж или жена от екипажа. Те бяха свикнали да живеят с тези рискове. И търгарите, докарали ги на Викинг, щяха да бъдат задържани, докато нещата, които бяха видели на Пел и тук, не загубеха стойността си на важна военна информация. Надяваше се за тяхно добро, че ще е така. Не можеше да направи нищо за тях.
Не спа добре тази нощ, както го бе предупредила Андилин още преди утрото на основния ден, той и спътниците му бяха вдигнати от леглата, за да се качат на кораб, който да ги отведе навътре в територията на Съюза. Започна се. Вече нямаше възможност за отстъпление.