Тъгуваха по дома, липсваха им семейството и онзи различен, по-широк свят; но говореха за друго — мечтаеха дори да си построят собствен дом, в свободното си време, през идните години, когато тук щеше да е възможно да се изграждат домове. Тази надежда, която изглеждаше по-близка преди около година, когато настаняването на Тамдолу все още ставаше спокойно и лесно, преди да дойдат Малори и другите, преди И-зоната.
Сега те просто се чудеха как да оцелеят при обстоятелствата, в които живееха. Прехвърляха хора насам-натам под охрана, страхувайки се от злините, които те биха могли да направят. Създаваха нови бази на най-примитивно ниво, зле подготвени. Опитваха се да се грижат едновременно за природата и тамдолците и да се преструват, че нищо лошо не се е случило на станцията.
Емилио приключи с разпределението, излезе и го подаде на диспечера Ернст, който бе също счетоводител и компютърен специалист — всеки от тях изпълняваше по няколко длъжности. Върна се в спалнята офис и погледна Милико с нейната камара карти.
— Искаш ли да хапнеш нещо? — попита той. Смяташе да отиде следобед в мелницата, а сега се надяваше да изпие на спокойствие чаша кафе и пръв да се добере до микровълновата фурна — лукс, който бе друга привилегия на този купол, — да има време да поседи и да си почине.
— Почти свърших — каза тя.
Чу се камбана, три остри удара, които объркаха деня. Совалката пристигаше по-рано; той бе предполагал, че ще дойде вечерта. Поклати глава и рече:
— Все пак има време за обяд.
Совалката кацна, преди да са се нахранили. Всички в центъра за управление бяха разсъждавали като тях и диспечерът Ернст ръководеше нещата между хапките от сандвича си. Денят бе тежък за всички.
Емилио погълна последния залък, допи кафето си и взе сакото си. Милико обличаше нейното.
— Докарали са ни още типове от И-зоната — обади се Джим Ернст от диспечерския пулт и след малко добави достатъчно високо, че да се чуе из целия купол: — Цели двеста. Сигурно са ги натъпкали в хладилния трюм като сушени риби. Ало, совалката, какво смятате че трябва да правим с тях?
Отговорът дойде с пращене, накъсан и едва разбираем. Емилио поклати отчаяно глава и като се приближи до Джим Ернст, се надвеси над рамото му:
— Предупреди И-купола, че ще трябва да потърпят малко пренаселване, докато успеем да прехвърлим част от тях надолу по пътя.
— Повечето от И-купола са се прибрали за обяд — напомни му диспечерът.
По принцип избягваха да правят съобщения, когато бежанците се бяха събрали заедно, защото бяха склонни да изпадат в истерия.
— Предай им го — нареди той на Ернст, който съобщи информацията по интеркома.
Емилио постави дихателя си и излезе, последван от Милико.
Пристигнала бе най-голямата совалка, от която разтоварваха малкото неща, които бяха поискали да им доставят от станцията. Повечето стоки се пренасяха в обратната посока — консерви с тамдолски продукти чакаха в складовите куполи да бъдат натоварени и откарани, за да нахранят Пел.
Когато стигнаха площадката за кацане отвъд хълма, първите пътници тъкмо бяха започнали да слизат по рампата — облечени в комбинезони хора със съсипан вид, които навярно се бяха изплашили до смърт по време на полета, натъпкани в товарни трюмове, по-многобройни, отколкото бе редно и определено повече на брой, отколкото на Тамдолу можеха нормално да поемат наведнъж. Имаше няколко по-добре изглеждащи доброволци, загубили при тегленето на жребия; те се отделиха настрана. Но около совалката чакаше охрана с пушки, за да събере в една група пристигащите от И-зоната. Сред тях имаше възрастни хора и най-малко десетина деца, семейства и части от тях, ако се погледнеше формално, въобще хора, които имаха слаби шансове да оцелеят в изолационните секции на станцията. Хуманитарен трансфер. Такива хора само заемаха място и натоварваха допълнително компресорите, а според категоризацията им на тях не можеше да се поверява по-леката, но и по-отговорна работа с машини или жизненоважно оборудване. Трябваше да им бъде възложен физически труд, и то според силите им. Колкото до децата, добре, че поне нямаше твърде невръстни за работа или твърде малки, че да не разбират защо трябва да се носи маска или как да се смени спешно цилиндър на дихател.