— Ще говорим тук — рече Хейл. Групата му бе около него. Тук имаше преимущество. Емилио издържа на погледа му, очи в очи; това бе единственото, което можеше да направи, без оръжие и без подкрепа. — Думите на тамдолец не са доказателство — заяви нахалникът. — Няма да ме унижавате заради твърденията на туземец, мистър Константин, не, сър.
Можеше да си тръгне, да отстъпи. Навярно хората от центъра за управление и редовните работници можеха да видят какво става. Или може би бяха надзърнали от куполите си и бяха предпочели да не го забелязват. Тук можеше да се случи нещастие дори на един Константин. Дълго време властта на Тамдолу бе държана от Джон Лукас и подбраните лично от него. Можеше да си тръгне, вероятно да стигне до центъра за управление, да повика подкрепление от совалката, ако Хейл му позволеше; и до края на живота му щеше да се разправя как Емилио Константин се огъва пред заплахи.
— Съберете си багажа — каза меко той — и бъдете на совалката, когато отлети. Всичките.
— Заради казаното от една тамдолска кучка ли? — Хейл реши да не пази достойнство и се развика. Някои от пушките се бяха насочили към него.
— Напускате, защото аз така казвам — отвърна Емилио. — Качете се на тази совалка. Смяната ви тук свърши.
Забеляза напрежението на Хейл, шарещия му поглед. Някой помръдна. Гръмна пушка и падна в калта. Един от бежанците я бе избил от ръцете на надзирател. За миг изглеждаше, че ще избухне бунт.
— Махайте се! — повтори Емилио. Изведнъж съотношението на силите се промени. Пред И-тълпата застанаха млади работници начело с предводителя на собствената им банда — Уей. Хейл се огледа, прецени отново ситуацията, накрая кимна леко на сподвижниците си. Те се изнесоха. Емилио проследи с поглед самоувереното им оттегляне към общите бараки, като все още не можеше да повярва, че случаят бе приключил. Край него Синия зъб просъска продължително, а Сатина изцъка. Мускулите му още потръпваха от напрягане за боя, до който не се бе стигнало. Чу шумно изпускане на въздух, когато И-куполът спадна при излизането на останалите от него, на всичките триста бежанци, които бяха отворили насила и двете врати на шлюза. Той ги изгледа, останал сам с тях.
— Ще приемете новодошлите в купола ви — без караници и без възражения. Ще вдигнем нови постройки, ще ги направите заедно и вие, и те, възможно най-бързо. Нима искате да спят на открито? Само не ми разправяйте глупости.
— Ясно, сър — отговори след малко Уей.
Жената, която бе плакала, пристъпи напред. Константин се отдръпна и тя се наведе да помогне на зашеметеното момче, което се опитваше да се изправи; майка му, предположи той. Приближиха се и други и му помогнаха да стане. Около младежа се струпа развълнувана тълпа.
Емилио го хвана за ръката.
— Искам да дойдеш за медицински преглед — каза той. — Двама да го отведат в центъра за управление.
Хората се поколебаха. Знаеха, че би трябвало да ги съпровожда охрана. В този момент той си даде сметка, че вече нямаше пазачи. Току-що бе заповядал на службата за сигурност в основната база да напусне планетата.
— Влезте вътре — нареди той на останалите. — Погрижете се този купол да бъде приведен в нормално състояние; ще говоря с вас по-късно за това. — И докато задържаше вниманието им, продължи: — Огледайте се. Наоколо ви има цял свят, дявол да ви вземе. Помогнете ни. Обърнете се към мен, ако имате някакви оплаквания. Ще се погрижа да имате достъп до мен. Тук всички сме на тясно. Всички. Елате да видите жилището ми, ако мислите че е другояче; ще разведа някои от вас, ако не ми вярвате. Живеем така, защото строим. Помогнете ни в изграждането и тук ще стане по-добре за всички нас.
Гледаха го изплашени очи — без вяра. Бяха пристигнали на претъпкани, умиращи кораби; бяха минали през И-зоната на станцията; живееха тук в кал и препълнени помещения, движеха се под дулата на оръжия. Емилио отпусна дробовете и яда си.
— Вървете — рече той. — Не стойте тук. Вършете си работата. Направете място за новите хора.
Те се раздвижиха, момчето и още двама млади мъже се запътиха към центъра за управление, останалите се върнаха в купола си. Този път вратите се отваряха и затваряха последователно, като пускаха през шлюза група след група, докато всички се прибраха, компресорът запъшка и гънките около отпусналия се връх на купола започнаха да изчезват една по една.
Чу тихо бъбрене, усети шаване на тела. Тамдолците още стояха край него. Емилио протегна ръка и докосна Синия зъб. В отговор туземецът леко докосна неговата със загрубелите си пръсти, потрепна още няколко пъти от възбуда. От другата му страна бе Сатина — очите й бяха станали още по-тъмни и по-големи.