— Джош — рече той и когато Джош не реагира, го хвана леко за ръката. — Насам.
Някои хора, стъпващи за пръв път в голямата зала, губеха равновесие, не можеха да се ориентират при бавното въртене на изображенията, заради които масите изглеждаха като кукленски. Деймън продължи да го държи, докато не стигнаха до местата си, които бяха на първата външна редица и предлагаха безпрепятствена гледка към екраните.
Елена се изправи, когато приближиха.
— Джош Тали — представи Константин госта. — Елена Куен, моята съпруга.
Тя примигна. Повечето реагираха така при вида на Тали. Протегна бавно ръка, която той пое.
— Джош, нали? Елена. — Тя се отпусна отново на стола си и те също седнаха. Келнерът стоеше, изчаквайки. — Още едно — обърна се тя към него.
— За мен едно специално — заръча Деймън и погледна към Тали: — Имаш ли някакви предпочитания? Или по-добре ми се довери.
Джош вдигна рамене, видимо смутен.
— Значи две — каза Константин и келнерът изчезна. Погледна съпругата си. — Доста е многолюдно тази вечер.
— Малко станцисти посещават крайдоковите заведения напоследък — отвърна Елена. Това беше вярно: принудително задържаните по доковете търгари бяха окупирали изцяло няколко бара, което създаваше постоянни проблеми на службата за сигурност.
— Тук сервират и храна — обърна се Деймън към Тали. — Най-малкото сандвичи.
— Вечерял съм — отговори Джош с отчужден глас, подходящ да прекъсне всякакъв разговор.
— Прекарвал ли си повечко време на станция? — попита го Елена.
Константин посегна към ръката й под масата, но Тали поклати глава, без ни най-малко да се притесни.
— Само на Ръсел.
— Пел е най-хубавата от всички — тя подмина опасната тема, без да й обърне внимание. „Един отбит удар“ — помисли си Деймън, като се запита дали жена му съзнаваше какво прави. — На другите не може да се види нищо подобно.
— Куен… е търгарско име.
— Беше. Куен бяха унищожени на Маринър.
Деймън стисна в скута ръката й. Тали я погледна сепнато.
— Съжалявам.
— Не е по твоя вина, сигурна съм — успокои го Елена. — Търгарите са често между два огъня. Просто лош късмет.
— Той не може да си спомни — обади се Константин.
— Наистина ли? — попита тя.
Джош леко поклати глава.
— Хубаво — рече Елена. — Ни тук, ни там. Радвам се, че дойде. Бездната те изплю; само станцист ли би хвърлял зарове с теб?
Деймън недоумяваше, но Тали се поусмихна, като че схващаше скритата шега.
— Предполагам.
— Късметът си е късмет — каза тя, погледна го косо и сви юмрук. — Можеш да хвърляш зарове и да спечелиш на доковете, но старата Бездна си знае своето. Наздраве за оцелелите, Джош Тали.
Горчива ирония? Или приветствие за добре дошъл? Такъв беше хуморът на търгарите, неразбираем като чужд език. Тали изглеждаше успокоен от него. Деймън издърпа ръката си и се облегна.
— Повдигнаха ли въпроса за работа, Джош?
— Не.
— Ти си изписан. Ако не можеш да работиш, станцията ще се грижи известно време за теб. Но аз уредих нещо за всеки случай, служба, където можеш да отидеш сутрин, да работиш, докато смяташ, че си в състояние, да се прибереш вкъщи по обед, и то през основния ден. Такова занимание привлича ли те?
Тали не отговори, но по изражението на лицето му, полуосветено от слънцето на огромния екран личеше — той го искаше. Константин подпря ръцете си на масата, смутен да разкрие сега малкото, което бе уредил.
— Може би ще те разочарова. Ти имаш по-висока квалификация. Разглобяване на вече негодни машини — все пак е някаква работа, поне докато си уредиш нещо по-добро. И намерих за теб стая в старото централно търгарско общежитие, с баня, но без кухня — жилищата наистина са страшно кът в момента. Заплащането за труда ти гарантира според законите на станцията основните нужди за храна и настаняване. Тъй като нямаш кухня, картата ти важи за хранене във всеки ресторант в рамките на известен лимит. Ако искаш повече, ще трябва да платиш за него. Но в компютъра винаги има списък на услуги, които могат да се извършват от доброволци, така че имаш възможност да заработиш нещо допълнително. В крайна сметка станцията ще изиска от теб да се трудиш на пълен работен ден за покриване на храната и жилището, но не преди да са удостоверили, че си годен за това. Е, какво ще кажеш?
— Свободен ли съм?
— От гледна точка на всякакви нормални желания — да.
Напитките пристигнаха. Деймън взе своя пенлив коктейл от летни плодове и алкохол и отпи от него, с любопитство наблюдаваше как Тали опита един от деликатесите на Пел и изрази задоволството си.