— Ти не си станцист — забеляза след известно мълчание Елена. Погледът на Тали бе насочен към стените зад гърба им, към бавния танц на звездите.
„Гледката, която имаш на кораба не е нищо особено — спомни си Константин какво се бе опитвала да му обясни тя. — Не е каквото си представяш. Там е по-важно, че си сред звездите и че трябва да работиш за това; чувството, че се движиш в обстановка, която винаги може да те изненада. Сякаш си само една прашинка и на своя глава си пробиваш път сред цялата тази Пустош, което не може да направи никой свят или нещо на орбита около него. Въпросът е да го сториш, макар да знаеш през цялото време, че онази стара вещица Бездната се намира просто от другата страна на металната стена, на която се облягаш. Вие, станцистите, обичате собствените си илюзии. А планетните населения, синьонебците, дори не знаят какво представлява светът в действителност.“
Изведнъж го обгърна студ, почувства, че се отдалечава от Елена и от този чужденец от другата страна на масата, които образуваха странна двойка. Съпругата му Елена и божественият образ, пресъздаден в Тали. Не беше ревност. Беше усещане за паника. Отпи бавно. Гледаше Джош, който виждаше в екраните нещо, което никой станцист не би могъл да види. Сякаш бе човек, който си припомня как се диша.
Като че бе доловил смисъла в думите на Елена: „Забрави станцията. Тук никога няма да се чувстваш добре.“ Струваше му се, че тя и Тали разговаряха на непознат за него език, въпреки че използваха същите думи. Изглеждаше, че търгар, който е загубил кораба си, може да изпитва съчувствие към един съюзист, изгубил своя кораб, затворен на станцията като нея. Деймън се пресегна под масата, потърси ръката на Елена и я стисна.
— Навярно не мога да ти дам това, което най-много желаеш — каза той на Джош, като устоя на болката и се помъчи да бъде любезен. — Пел няма да те задържи завинаги и ако успееш да намериш някой търгар, който да те вземе след окончателното уреждане на документите ти, някой ден ще можеш да заминеш, накъдето пожелаеш. Но послушай съвета ми, настрой се за по-продължителен престой тук. Обстановката още не се е успокоила и търгарите правят курсове единствено до мините и обратно.
— Екипажите на два далекообхватни влекача се напиват до припадък на доковете — измърмори Елена. — На Пел пиенето ще свърши преди хляба. Не, това няма да е задълго. Нещата ще се оправят. Бог да ни е на помощ, рано или късно ще трябва да изплюем този залък, с който сме се задавили.
— Елена.
— Нали и той също е тук, на Пел? — сопна се тя. — Като всички нас? Животът му е свързан със станцията.
— Не бих навредил на Пел — каза Тали.
Ръката му потрепна на масата — лек тик. Деймън държеше езика си зад зъбите, че знае за психоблока; той не беше нещо по-малко реално от подсъзнателното обучение. Джош бе достатъчно интелигентен, така че дори и сам навярно би проумял някой ден какво са му сторили.
— Не познавам… — Тали направи друго неволно движение с ръка — станцията наоколо. Имам нужда от помощ. Понякога не съм сигурен как съм се забъркал във всичко туй. На вас известно ли ви е? Аз знаех ли го?
Неочаквани асоциации на знания. Константин го изгледа обезпокоено, като за момент се изплаши гостът им да не ги злепостави, като изпадне в истерия, защото не бе сигурен какво би правил с него на обществено място.
— Имам досието ти — отговори той на въпроса на Тали. — Всичко, което ми е известно, съм го научил от него.
— Аз ваш враг ли съм?
— Не мисля така.
— Спомням си Цитиана.
— Правиш асоциации, които не мога да следвам, Джош.
Устните му затрепериха.
— Аз също не мога да ги проследя.
— Каза, че се нуждаеш от помощ. За какво, Джош?
— Да се ориентирам тук. На станцията. Нали ще продължиш да наминаваш…
— Имаш предвид да те посещавам ли? Ти вече няма да си в болницата. — Изведнъж схвана какво искаше да каже Тали, който бе разбрал какво го чака. — Нима питаш дали след като ти намерих работа, няма да те оставя да се оправяш сам? Не. Ще ти се обадя следващата седмица, бъди сигурен.
— Щях да предложа — рече меко Елена — да дадеш код на Джош, така че да може да ни се обади в апартамента. За проблемите няма работно време, а и все някой от нас навярно ще успее да помогне. Официално ние сме твои настоятели. Ако не можеш да се свържеш с Деймън, обади ми се в моя офис.
Тали прие предложението й с кимване. Звездите по екраните продължаваха главозамайващото си движение. Дълго време не си казаха нищо, слушаха музиката и си поръчаха още веднъж същите питиета.
— Няма да е лошо — обади се накрая Елена, — ако другата седмица дойдеш на вечеря, да опиташ нещо от моята кухня. Да поиграем карти. Сигурно играеш на карти.