Отпусна се в креслото си, от което имаше поглед върху тесните секции на мостика, извити напред в горния си край, натисна няколко бутона върху панела на страничната облегалка, за да инспектира работата, погледна към включените контролни станции и екраните, които показваха какво приема визорът и какво лови сканерът. Безопасност. Сигни бе оцеляла, защото никога не вярваше на такива преценки.
И защото се приспособяваше. Всички го правеха, всички, които се биеха в тази война. „Норвегия“ бе като екипажа си — спасени оттук-оттам елементи: от „Бразилия“, „Италия“, „Осата“ и злополучния „Мириам Б“, като някои части датираха дори от времето на боевете на търговските кораби. Всеки взимаше каквото можеше и изоставяше възможно най-малко неща — както бяха сторили и на бежанските кораби, които Малори водеше под закрилата си. Преди десетилетия имаше време, когато войната бе още рицарска, с донкихотовски постъпки, когато врагове спасяваха враговете си и се разделяха в примирие. Те бяха хора, а космосът бе голям, и всичките го знаеха. Но вече не бе така. Измежду тези цивилни, неутрални, тя отдели за себе си полезните, неколцина, които биха могли да се приспособят. На Пел щеше да има възражения. Това обаче нямаше да им помогне. Никакви възражения не биха помогнали по този или по друг въпрос. Войната бе взела обрат и нямаше повече безболезнени решения.
Движеха се бавно, едва-едва, но това бе най-високата скорост, която товарните кораби можеха да развият в реалното пространство, макар че без свитата си „Норвегия“ и ездачите можеха да прекосят разстоянието на субсветлинна. Бяха изплували твърде близо до Звездата на Пел, извън равнината на планетната система с риск от авария в края на скока и сблъсъци. Това бе единственият начин да избързат, а животът на мнозина зависеше от спечеленото време.
— Получаваме от Пел инструкции за приближаване — каза й комофицерът.
— Граф — обърна се Малори към лейтенанта си, — вкарай кораба в док. — И като превключи на друг канал: — Дей, приведи всички войници в бойна готовност, с пълно въоръжение и снаряжение. — После се върна отново към комофицера: — Дай указания на Пел, че ще е най-добре да евакуират населението от една секция и да я изолират. Кажи на конвоя, че ако някой се отклони от строя по време на приближаването, ще го гръмнем. Накарай ги да го повярват.
— Разбрано — отзова се комшефът и след малко отново се включи: — Обажда се самият кмет на станцията.
Кметът протестира. Тя го бе очаквала.
— Направете каквото ви казват — рече тя на Анджело Константин, един от рода Константин на Пел. — Разчистете секцията или ние ще го сторим. Започнете веднага, махнете всичко ценно или опасно, така че да останат само стените; след това заключете вратите и блокирайте пултовете за отваряне. Не знаете какво ви носим. Ако ни забавите, може да разтоваря кораб мъртъвци — жизнеосигуряващата система на „Хансфорд“ издъхва. Направете го, мистър Константин, или ще изпратя войниците за целта. Ако не изолирате добре секцията, навсякъде из станцията ви като напаст ще плъзнат бежанци, без лични карти и страшно отчаяни. Простете рязкостта ми. Тук има хора, които умират в собствените си нечистотии. Преброихме седем хиляди изплашени цивита на тези кораби, напуснали Маринър и Звездата на Ръсел. Те нямат избор, нито време. Затова няма да ми кажете „Не“, сър.
Последва пауза — разстоянието, и доста по-голямо забавяне, отколкото заради разстоянието.
— Дадохме сигнал за евакуация на секции от жълтия и оранжевия док, капитан Малори. Ще имате на разположение медицинска помощ, цялата, която можем да отделим. Аварийните екипи се придвижват. Разбрано, що се отнася до изолирането на засегнатите райони. Вече се действа по планове за сигурност. Надяваме се, че загрижеността ви е също толкова голяма и за нашите жители. Станцията няма да позволи на военните да се намесят в действията ни за вътрешната сигурност или да нарушат неутралитета ни, но ще сме благодарни за помощ под наше ръководство. Край.
Сигни бавно се отпусна, избърса потта от лицето си, пое по-леко дъх.
— Ще получите подкрепа, сър. Предполагаемо влизане в док след четири часа, ако забавя конвоя, колкото ми е възможно. Толкова време мога да ви дам за подготовка. Стигнаха ли вече до вас новините за Маринър? Беше взривена, сър, саботаж. Край.