Погледът на Тали се премести бързо върху Деймън, сякаш търсеше одобрението му.
— Нощта на карти е дълга — поясни Константин. — Веднъж месечно смените на брат ми и жена му се засичаха с нашите. Те работеха през алтернативния ден, но откакто започна кризата, ги преместиха на Тамдолу. Джош играе карти — обърна се той към съпругата си.
— Хубаво.
— Не сте суеверни, нали? — попита Тали.
— Няма да залагаме — отвърна Елена.
— Ще дойда.
— Добре — каза тя.
Миг по-късно клепачите се спуснаха наполовина върху очите на Тали. Той се бореше да се съвземе и след малко успя. Целият излъчваше напрежение.
— Джош — рече Деймън, — мислиш ли, че ще можеш да вървиш?
— Не съм сигурен — каза той, объркан.
Константин се изправи и Елена го последва; Тали много внимателно се отдръпна от масата, пристъпи и застана между тях. Не беше от двете питиета, помисли си Деймън — те бяха леки, — а от екраните и изтощението. След като излязоха в коридора, Джош се почувства по-стабилен и дишането му се успокои сред светлината и неподвижните стени наоколо. Трима тамдолци ги зяпаха с големите си кръгли очи над маските.
Двамата го изпратиха до асансьора и го закараха обратно в болницата в червения сектор, преведоха го през стъклената врата и там го предадоха на охраната. Вече бе настъпил алтернативния ден и дежурният от охраната бе един от рода Мюлер.
— Погрижи се да стигне до леглото си без проблеми — каза му Константин. От другата страна на бюрото Тали ги гледаше втренчено, докато пазачът не се приближи до него и го поведе по коридора.
Деймън прегърна Елена през раменете и те тръгнаха към дома си.
— Добре беше, че го поканихме — рече той.
— Той се чувства много неловко — забеляза Елена, — но кой ли не би се държал така? — Тя излезе след него през стъклената врата в коридора и двамата продължиха надолу ръка за ръка.
— Войната причинява ужасни жертви — каза тя. — Ако някой Куен е успял да оцелее на Маринър, на него — на един от семейството ми — би му се случило същото, само че при разменени роли, нали? Така че Бог да ни пази и да му е на помощ. На мястото на Тали можеше да е един от нашите.
Елена бе пила повече от него — изпадаше в мрачно настроение, когато пийнеше повечко. Той си помисли за бебето, но моментът не беше подходящ да й прави забележка. Само й стисна ръката, разроши й косата и те забързаха към къщи.
ГЛАВА ВТОРА
Станция Цитиана: службата за сигурност: 8.9.52 г.
Марш още не бе пристигнал — нито багажът му, нито самият той. Останалите се настаниха, Ейръс си избра една от четирите стаи, които се отваряха към холното помещение между тях чрез плъзгащи се панели — всичко наоколо бе на плъзгащи се панели, бели, на сребристи релси. Мебелите бяха на релси, прости, ефикасни, без да са удобни. Вече за четвърти път през последните десет дни им се налагаше да се местят, като новото им жилище не бе далеч от предишното, нито бе видимо по-различно от него и се охраняваше не по-слабо от младите въоръжени манекени, които се срещаха навсякъде из коридорите — все същите през всичките месеци, които бяха прекарали тук, преди да започнат разместванията.
На практика не знаеха къде се намират — дали на станция близо до първата или на орбита около самата Цитиана. На въпросите им винаги се отговаряше уклончиво. „От съображения за сигурност“ — бяха им обяснили преместването и добавиха: „Търпение.“ Ейръс се показваше спокоен пред сподвижниците си, по същия начин се държеше и пред различните високопоставени служители — и военни, и цивилни, ако изобщо имаше някаква разлика между тях в Съюза, — които им задаваха въпроси, разпитваха както всеки от тях поотделно, така и всички заедно. Той толкова пъти бе излагал причините и условията на предложението за мир, че накрая интонацията на гласа му бе станала автоматична, бе запомнил всички отговори на своите спътници на същите въпроси, а представянето им се превърна просто в представление, в нещо самоцелно, което можеха да правят до безкрай в границите на търпението на техните домакини. Ако водеха преговорите на Земята, сигурно отдавна биха се отказали, щяха да изразят недоволството си, да приложат други тактики; тук нямаха подобна възможност. Бяха уязвими, правеха, каквото можеха. Спътниците му се бяха държали добре в туй отчайващо положение, с изключение на Марш. Марш стана нервен, неспокоен, напрегнат.
И съюзистите естествено решиха да обърнат по-особено внимание именно на Марш. Когато ги разпитваха поотделно, с Марш се бавеха най-много; при четирите местения, на които бяха подложени в последно време, Марш пристигаше последен. Бела и Диас не бяха коментирали случая, те не обсъждаха и не изразяваха мнението си за каквото и да е било. Ейръс също не каза нищо, настани се на един от столовете в хола на апартамента и включи визора. Неизменно се предаваше най-новата пропаганда, която съюзистите ги оставяха да гледат за развлечение. Независимо дали бе специално пуснат запис, или програма на станционната визия, те разкриваха една душевност, невероятно търпелива към скука и баналности — истории отпреди години, репортажи, представящи жестокости, приписвани на Компанията и нейната Флота.