Военните операции сигурно продължаваха и това навярно не представляваше предимство за собствената му страна при преговорите. Съюзът навярно щеше да им натресе резултата в някой особено критичен момент, щеше да изиска от тях да отстъпят още нещо.
Пел, разбира се. Пел бе територията, която най-вероятно би поискал Съюзът, а това не биваше да се допуска. Предаването на офицери на Компанията на съюзисткия революционен съд бе друга възможност. Неизпълнимо на практика, макар да бе постижим компромис, като се състави някакъв безсмислен документ: например поставяне извън закона. Ейръс нямаше намерение да подписва смъртни присъди за служителите във Флотата, ако можеше да го избегне, но навярно би му се наложило да повдигне възражение срещу преследването на някои станционни ръководители, класифицирани като врагове на държавата. Съюзът тъй или иначе би направил каквото си поиска. Каквото и да се случеше тук, толкова далеч, то не би се отразило особено на Земята в политическо отношение. Широката публика не можеше да бъде разтревожена от никаква новини, ако визуалните медии не я пренесат до всекидневните в домовете. Според статистиката мнозинството от избирателите не можеше или не желаеше да чете полемични статии; ако нямаше картина — нямаше новина; щом няма новина, значи не е имало събитие; нямаше да има и особено съпричастие от обществеността, нито продължителен интерес от страна на медиите; политиката на Компанията нямаше да е застрашена. Преди всичко не биваше да се лишат от мнозинството, което бяха спечелили по други въпроси, след като в продължение на половин век бяха маневрирали ловко, за да дискредитират водачите на изолационистите — жертвите, които вече бяха направили. А други бяха неизбежни.
Ейръс гледаше идиотската визия, отсяваше информация от пропагандата, за да си изясни положението, слушаше докладите на Съюза, в които се тръбеше за нови придобивки за гражданите му и широките планове за развитие. Колкото до други неща, които Ейръс би желал да научи — разпростирането на владенията на Съюза в други посоки, освен към Земята, броят на базите под негов контрол, какво се бе случило с превзетите станции, работеха ли съюзистите активно за разширяване на територията към нови звезди или на практика войната бе натоварила ресурсите им до краен предел — по никой от тези въпроси не можеше да получи информация. Нямаше сведения за истинския капацитет на прословутите родилни лаборатории, за това, каква част от населението бе произведена в тях и как се отнасяха към тези индивиди. За хиляден път той проклинаше неподчинението на Флотата и най-вече на Сигни Малори, дразнеше се и от това, че в крайна сметка не можеше да прецени дали е постъпил правилно, като изключи Флотата от операцията си. Че не знаеше какво би станало, ако тя го бе подкрепила. Сега делегацията се намираше там, където трябваше да бъде, макар това място да бе поредният апартамент с бели стени досущ като всички останали, през които бяха преминали. Делегацията правеше каквото можеше — без Флотата, способна да й осигури поне минимална поддръжка на исканията, но също и да се окаже ужасяващо непредсказуема трета страна при преговорите. Нищо добро не бе излязло от непреклонността на Пел, която предпочете да не се опълчи срещу Флотата. А с помощта на станцията биха успели да повлияят на поведението на такива като Малори.
Което го върна отново на въпроса дали Флотата, която поставяше собствените си интереси над всичко, би могла да бъде убедена да направи каквото и да е било. Мазиан и хора като него никога не биха останали под чужд контрол толкова дълго, колкото бе необходимо на Земята, за да подготви отбраната си. Те не бяха родени на Земята — припомни си Ейръс — нито пък спазваха правилници, доколкото можеше да прецени от собствения си опит. Подобно на учените, които в отговор на емиграционната възбрана на Земята и привикването им обратно в старото лоно избягаха още по-далеч в Задпредела. За да създадат накрая Съюза. Или да станат като Константин, чийто род толкова дълго бе тиранин в собствената си малка империя, че едва ли се чувстваха особено отговорни към Земята.
И още нещо го ужасяваше, когато си помислеше за него — не бе очаквал всичко да бъде такова различно, не разбираше съюзисткия манталитет, склонен сякаш към такава линия на поведение, която не бе нито успоредна, нито напълно противоположна на земната. Съюзът се опитваше да ги пречупи — тази странна игра с Марш, в която сигурно се използваше принципът „Разделяй и владей“. Затова Ейръс отказваше да се довери на Марш. Марш, Бела и Диас нямаха представа за подробностите; те бяха обикновени служители на Компанията и това, което знаеха, не криеше опасности. Той бе върнал на Земята другите двама члена на делегацията, които — като него — разполагаха с твърде много информация; изпрати ги, за да докладват, че Флотата е неуправляема и че станциите загиват. Поне толкова бе успял. Ейръс и спътниците му тук играеха играта, която им налагаха, пазеха гробно мълчание по всяко време, страдаха без нито един вопъл при преместванията и другите усложнения, чиято цел бе да разклатят равновесието им — тази тактика служеше най-вече за отслабването им в преговорите, надяваше се Ейръс, а не за много по-ужасната възможност да се превземат за разпит собствените им съзнания. Те търпяха всичко и се надяваха, че са по-близо до успеха за споразуменията, отколкото преди.