Сивокосият човек се изправи. Докато по жизненото му лице му нямаше почти никакви бръчки, косата му бе посивяла от подмлада, свободно използван тук препарат, какъвто на Земята се намираше само под формата на по-слаби заместители.
— Пратеник Ейръс — приветства го той, като му подаде ръка. Ейръс я пое формално. — Себ Азов — представи се мъжът. — От Директората. Радвам се да се запозная с вас, сър.
От централната власт; както бе разбрал Ейръс, Директоратът сега представляваше орган с триста и дванайсет члена — дали това имаше някаква пропорционална връзка с броя на станциите и обитаваните планети, не му беше известно. Той заседаваше не само на Цитиана, но и на други места. Нямаше представа как се ставаше член на Директората. Мъжът насреща му без съмнение бе военен.
— Съжалявам — каза студено Ейръс, — че запознанството ни ще започне с протест, гражданино Азов, но отказвам да разговарям, докато не се изясни един случай.
Азов повдигна белите си вежди и седна отново.
— Какъв е проблемът, сър?
— Тормозът, на който е подлаган един от членовете на делегацията ни.
— Тормоз ли, сър?
От него се очакваше — знаеше го — да загуби самообладание, да даде израз на раздразнението или гнева си. Той не възнамеряваше обаче да го допуска.
— Пратеникът Марш и вашият компютър изглежда всеки път се затрудняват да определят къде се намира новата му квартира, което е учудващо, защото нас винаги ни настаняват заедно. Смятам, че техническите ви способности са доста по-високи. Не мога да определя това отношение по друг начин, освен като тормоз, защото този човек го карат да чака с часове, докато се разнищи уж някакво объркване. Поддържам мнение, че става дума за тормоз, и че целта е да бъде понижена ефективността на работата ни чрез изтощение. Искам да се оплача и от други прийоми, като например неспособността на вашите служители да ни оставят възможност за почивка или зала за физически упражнения; като неизменното твърдение на същите тези служители при всякакви поводи, че нямат достатъчно правомощия; като уклончивите им отговори, когато се опитваме да се осведомим за името на тази база. Трябваше да бъдем изпратени на Цитиана. Откъде да знаем дали се срещаме с упълномощени лица или просто с нископоставени функционери без компетентност или ранг да преговарят по сериозните въпроси, заради които сме дошли? Изминахме огромно разстояние, гражданино, за да разрешим мъчителна и опасна ситуация, и досега сме получили твърде малко съдействие от хората, с които се срещнахме тук.
Не импровизираше. Беше подготвил речта си за всеки случай и сега виждаше такава възможност, имайки предвид отличителните знаци. Очевидно Азов бе изненадан от атаката. Ейръс поддържаше маска на гняв, най-добрата мимика, която някога бе представял, защото бе силно изплашен. Сърцето му биеше, сякаш готово да изхвръкне, и той се надяваше, че цветът на лицето му не се е променил забележимо.
— Ще се погрижим за това — рече Азов след малко.
— Бих предпочел да имам по-категорични уверения — отвърна Ейръс.
За миг Азов го изгледа изпитателно.
— Имате думата ми — каза той с тон, който трепереше от сила, — проблемът ви ще бъде решен. Ще седнете ли, сър? Чака ни работа. Предайте моите лични извинения за неудобството на пратеника Марш; случаят ще бъде разследван и ще бъдат взети мерки.
Замисли се дали да не излезе, дали да не повдигне друг спорен въпрос, прецени какъв човек имаше пред себе си и прие предложения му стол.
— Вярвам на думата ви, сър — заяви Ейръс.
— Съжалявам за случая; за момента не мога да кажа нищо повече. Възникна спешен за разрешаване проблем, свързан с преговорите, получи се нещо, което бихме могли да наречем… затруднение. — Той натисна бутон от настолната уредба. — Ако обичате да доведете мистър Джейкъби.
Ейръс погледна към вратата — бавно, без да издава силното безпокойство, което изпитваше. Тя се отвори и влезе мъж в цивилни дрехи — наистина цивилни, не като униформите или приличащите на униформи костюми на всички, с които се бе срещал досега.
— Мистър Сигъст Ейръс, мистър Дейин Джейкъби от станцията Пел. Доколкото разбрах, вече сте се срещали.
Ейръс се изправи, протегна ръка на новодошлия със студена любезност. Ситуацията му се нравеше все по-малко.
— Навярно е било случайно. Извинете ме, но не ви помня.