— В съвета, мистър Ейръс. — Джейкъби стисна ръката му без топлота и се отдръпна, след което прие посочения му трети стол край кръглата маса.
— Тристранни преговори — измърмори Азов. — В условията си, мистър Ейръс, имате претенции към Пел и други станции отвъд нея като територия, която да е под ваша протекция. Изглежда това не отговаря обаче на желанията на гражданите на тази станция, а в протокола е записано, че поддържате принципа на самоопределение.
— Този мъж — каза Ейръс, без да поглежда към Джейкъби — не е от ръководителите на Пел и няма правомощия да сключва споразумения. Предлагам да се обърнете към мистър Анджело Константин и да изпратите съответно запитване до станционния съвет. В действителност не познавам тази личност и колкото до претенциите му, че е член на съвета, не мога да потвърдя достоверността им.
Азов се усмихна.
— Имаме предложение от Пел, което приемаме. Това поставя под въпрос обсъжданите споразумения, тъй като ако не притежавате Пел ще се окаже, че претендирате за остров сред наша територия — тоест сред станции, за които трябва да ви кажа, че вече са част от Съюза въз основа на подобни решения. Нямате никаква територия в Задпредела. Никаква.
Ейръс седеше неподвижно, усещаше как кръвта му се събира в главата.
— Това не са преговори на добра воля.
— Вашата Флота вече няма нито една база, сър. Отрязали сме я напълно. Приканваме ви да извършите хуманна постъпка: да я информирате за това и за алтернативите й. Не е нужно да се погубват кораби и животът на хора при отбрана на територия, която вече не съществува. Ще оценим вашето съдействие, сър.
— Възмутен съм — Ейръс.
— Може и да така — рече Азов. — Но с цел да спасите живота на хора може да решите да изпратите това съобщение.
— Пел не е преминала във ваши ръце. Вероятно ще установите, че действителното положение е различно от туй, което си представяте, гражданино Азов, и ако желаете тази търговия, която може да е изгодна и за двете ни страни, помислете си какво отхвърляте.
— Земята е само един свят.
Ейръс не отвърна. Нямаше какво да каже. Не искаше да спори относно това дали Земята е желана или не.
— Проблемът с Пел може да се разреши лесно — рече Азов. — Знаете ли колко е уязвима една станция? А когато самите станцисти са готови да поддържат онези отвън, въпросът има съвсем просто решение. Без разрушения — те не са наша цел. Флотата обаче няма да е в състояние да действа успешно при липса на база, с каквато вие не разполагате. Ще подпишем споразуменията, които предлагате, включително и определянето на Пел като общо място за среща — в наше владение обаче, не във ваше. На практика няма да има разлика, освен че ще се съобразим с желанието на хората, на което вие толкова много държите.
Такъв изход бе много по-добър от редица други възможности, но това беше само на пръв поглед.
— Тук няма представители на жителите на Пел — каза Ейръс, — освен този самозван говорител. Бих искал да видя документите, с които е упълномощен.
Азов вдигна кожена папка от масата пред себе си.
— Тези тук биха представлявали интерес за вас, сър; споразумението, което ни предложихте, подписано от правителството и Директората на Съюза и от съвета, точно с предложения от вас текст, като в него липсват само контролът на станциите, които сега са в наши ръце, и няколко думи относно статута на Пел: изразът „под управлението на Компанията“ е заменен там и в търговското споразумение. Четири малки думи. Всичко останало е така, както сте го формулирали. Доколкото ми е известно, имайки предвид разстоянията, вие сте упълномощен да подпишете документите от името на вашите правителства и Компанията.
Отказът беше на езика му. Ейръс го обмисли, както имаше навик да премисля всичко, което си позволяваше да каже.
— Това трябва да се ратифицира от правителството. Липсата на тези думи ще предизвика смущение.
— Надявам се, че ще настоявате пред тях да приемат положението, сър, след като размислят. — Азов постави папката на масата и я избута пред него. — Разгледайте ги на спокойствие. От наша страна това е твърдо. Всички условия, които пожелахте, всички условия — откровено казано, — които бихте могли да поискате, след като вашите територии ги няма.
— Откровено се съмнявам в това.
— О, това е ваше право. Но съмнението не променя факта, сър. Предлагам ви да се задоволите с това, което сте спечелили — търговски споразумения, изгодни за всички нас, и прекратяването на дълъг конфликт. Какво друго смятате, мистър Ейръс, че е разумно да поискате? Да ви отстъпим нещо, което жителите на Пел искат да дадат на нас ли?