— Грешно тълкуване.
— Вие самите нямате начин да проверите, като по този начин признавате собствените си ограничения да управлявате и притежавате. Твърдите, че в правителството, което ви е изпратило от Земята, са извършени дълбоки промени и че трябва да се отнасяме към вас като към нова страна и да забравим всички минали поводи за недоволство като вече несъществени. Да не би това правителство да възнамерява да постави нови изисквания, след като сме подписали документа? Предполагам, сър, че военната ви мощ е крайно западнала, след като нямате средства, с които да проверите каквото и да е било, след като дойдохте тук, пътувайки с товарни кораби в зависимост от прищевките на търгарите. Предполагам също че враждебна реакция няма да донесе нищо добро на правителството ви.
— Заплаха ли отправяте?
— Просто коментирам положението. Правителство без кораби, без власт над собствените си военни и без ресурси не може да настоява да се подпишат споразуменията му без промени. Премахнахме безсмислени клаузи и четири думи, като по принцип оставяме властта на Пел в ръцете на онова правителство, което жителите на станцията изберат — нима това ще е повод за възражение от страната, чиито интереси представяте?
Ейръс замълча за момент.
— Трябва да го обсъдя с останалите членове на делегацията ни. Но не съм съгласен да го сторя, докато сме наблюдавани.
— Никой не ви следи.
— Убедени сме в противното.
— Отново не разполагате с никакви средства да установите дали е така или не. Постъпете както смятате за най-добре.
Ейръс взе папката.
— Нито аз, нито хората ми няма да са свободни за други срещи днес. Ще се съвещаваме.
— Както желаете. — Азов се изправи и подаде ръка. Джейкъби остана на мястото си, без да изрази любезност.
— Не обещавам да подпиша.
— След обсъждане. Разбирам ви напълно, сър. Следвайте избрания си път, но бих ви посъветвал да обърнете сериозно внимание на последиците, ако отхвърлите споразумението. За момента приемаме, че територията ни се простира до Пел. Оставяме ви Старите звезди, които ако пожелаете, може да разработвате за собствена изгода. В случай че споразумението не бъде сключено, ние сами ще определим новите си граници и тогава ще станем непосредствени съседи.
Сърцето му биеше лудо. Нещата отиваха в посока, каквато той ни най-малко не желаеше да обсъжда.
— Освен това — продължи Азов, — ако искате да спасите живота на хората си във Флотата и да приберете тези кораби, в папката сме добавили друг документ, изготвен от наша страна. В случай че се съгласите да направите опит за отзоваване на Флотата и й наредите да се изтегли в териториите, които ще определите като ваши граници при подписване на споразумението, ние ще оттеглим всички обвинения срещу нея и срещу други врагове на държавата, които назовете. Ще разрешим на Флотата да напусне владенията ни под наш ескорт и да ви придружи до дома, макар да съзнавам, че така поемаме голям риск.
— Нашата политика е на ненападение.
— По-лесно бихме ви повярвали, ако не отказвахте да изтеглите корабите си, които понастоящем нападат наши граждани.
— Казах ви съвсем открито, че нямам власт върху Флотата и не съм в състояние да я отзова.
— Смятаме, че бихте могли да окажете значително влияние. Ще ви предоставим възможност да предадете съобщение — враждебните действия ще се преустановят веднага след спиране на огъня от страна на Флотата.
— Ще помислим по въпроса.
— Сър.
Ейръс се поклони, обърна се и излезе, отвън го посрещнаха неизменните пазачи, които го насочиха към друг офис.
— Срещата е отложена — заяви им той. — Прибираме се в апартамента. Аз и всичките ми спътници.
— Имаме определени нареждания — каза най-предният, което винаги бе единственият им отговор.
Те щяха да поправят грешката си, едва след като стигнеха мястото на срещата, предвидена за 08:00, и съберяха цялата делегация, за да ги съпроводят с нова група младежи от охраната обратно до жилището им; междувременно щяха да ги накарат да чакат дълго, докато всичко се изясни по каналния ред. Нещата винаги се правеха така, за да ги влудяват с неефективността си.
Ръката на Ейръс се бе изпотила върху кожата на папката, която му бяха дали — папката с документите, подписани от правителството на Съюза. Загуба на Пел. Шанс да се спаси поне Флотата и предложение, което можеше да я унищожи. Страхуваше се, че съюзистките ръководители планираха доста по-напред, отколкото си бяха представяли на Земята. Перспективата. Съюзът бе роден под нейния знак. Земята едва сега започваше да й обръща внимание. Почувства се прозрачен и уязвим. „Знаем, че протакате — представи си мислите на Азов зад широкото му, излъчващо сила лице. — Разбираме, че искате да спечелите време, разбираме също и защо го правите; засега това устройва и нас — нищожно споразумение, което ние и вие ще нарушим при пръв удобен случай.“