Съюзът бе научил всичко, което трябваше да знае — засега.
Съюзът бе отворил уста, за да погълне твърде едра плячка, но още не се знаеше ще успее ли да я смели.
Не можеха да си позволят обсъждане, не можеха да повдигат опасни въпроси, останали сами в апартамента, защото навярно ги следяха все пак. Можеше да подпише споразумението и да го отнесе у дома. От значение бе това, което беше в главата му. Бяха се запознали със Задпредела, който ги заобикаляше в образа на войниците с едно и също лице и почти едно и също съзнание; с неподчинението на капитана на „Норвегия“, с високомерието на Константин, с търгарите, нехаещи за войната, която се водеше навред около тях от поколения — начини на поведение, които Земята никога не бе разбирала, както не разбираше, че тук властват други сили, различно мислене.
Поколения, които напълно се бяха отърсили от спомена за Земята.
Да се върне у дома — като подпише безсмислен документ, какъвто Мазиан би пренебрегнал също, както и Малори не би го спазила, — да се прибере жив, ето кое бе важното, да накара другите да разберат видяното от него. За тази цел би извършил необходимото — да подпише една лъжа и да се надява.
ГЛАВА ТРЕТА
1
Пел: офис на станционния управител, първо ниво на синия сектор; 9.9.52 г., 11:00 ч
Дневната сводка за злополуките обхващаше дори райони извън станцията. Анджело Константин подпря глава на ръката си и прегледа разпечатката. Разхерметизиране на шлюз в мина „Кентавър“ на третата луна на Пел IV — четиринайсет убити. Четиринайсет — мисълта изплува неканена в съзнанието му — квалифицирани работници с редовни документи. От другата страна на изолационната граница имаше хора, които гниеха в собствената си мръсотия, а вместо тях станцията губеше ценни специалисти. Липса на резервни части, стара техника. Неща, които трябваше да бъдат подменени, се поправяха с подръчни средства, за да продължат да се използват. Уплътнение за четвърт кредит не бе издържало и четиринайсет мъже бяха загинали във вакуума. Въведе в компютъра съобщение, за да потърси сред техниците на Пел заместници на убитите — на доковете на станцията работата бе спряла, главните и допълнителните гнезда бяха задръстени с кораби, които почти не помръдваха от мястото си, и затова бе по-добре хора от там тях да се пратят навън в мините, където от опита им би имало полза.
Не всички от прехвърлените работници притежаваха необходимите умения за задачите, които им възлагаха. Един от тях бе загинал на Тамдолу, премазан, когато се опитвал да извади верижен транспортьор от калта, където го вкарал неопитен колега. Анджело трябваше да добави съболезнованията си към тези, които Емилио вече бе изпратил на семейството, намиращо се на станцията.
Имаше съобщения за още две убийства в И-зоната, а близо до доковете бе открит да се носи в пространството човешки труп. Предполагаше се, че жертвата е била изхвърлена навън още жива. За инцидента обвиняваха И-зоната. Службата за сигурност се опитваше да идентифицира мъртвия, но тялото му беше доста обезобразено.
После попадна на по-различен случай — съдебно дело, засягащо две семейства потомствени станцисти, които си поделяха жилище при въртенето на смените. Първоначалните му обитатели обвиняваха новодошлите в дребни кражби. Деймън му бе изпратил случая като пример за разрастващ се проблем. Налагаше се съветът да предприеме някакви законодателни мерки, за да се изясни отговорността в подобни ситуации.
Доков надзирател, назначен неотдавна на този пост, бе постъпил в болница пребит от хората на военизирания търгарски кораб „Янус“. Военизираните екипажи искаха търгарските си права и достъп до баровете въпреки опитите на някои станционни служби, да ги подчинят на армейски ред. Костите щяха да зараснат, но отношенията между станционните офицери и търгарите бяха в по-тежко състояние. Следващият офицер от станцията, който щеше да излезе да патрулира заедно с военизираните търгари, рискуваше да бъде заклан. Търгарските семейства не бяха свикнали да пускат натрапници на борда си.
„Да не се изпращат станционни служители на борда на военно-полицейските кораби без разрешението на корабния капитан — нареди по комвръзката Анджело. — Военизираните кораби ще патрулират под командването на собствените им офицери, докато не се разрешат принципните противоречия.“