От това някои служби щяха да се почувстват засегнати. Но то щеше да причини по-малко щети, отколкото търгарски кораб, изправен срещу станционните власти, които се опитват да го контролират. Елена го бе предупредила. Сега му се удаде възможност да се вслуша в съвета й, защото при подобни случаи, изискващи спешно разрешаване, управителят на станцията можеше да възпре неблагоразумното желание на съвета да налага властта си върху въоръжените търговски кораби.
Имаха проблеми със снабдяването. Анджело парафираше документи — в някои случаи при свършен факт, с които одобряваше изобретателността на местните ръководители, особено в мините. Благослови сръчните си подчинени, които се бяха изхитрили да измъкват скрити излишъци от други отдели.
Част от И-зоната се нуждаеше от ремонт и службата за сигурност искаше разрешение да използва въоръжени сили, за да изолира и изпразни оранжеви секции три до петнадесет, докато бъде извършена поправката — което означаваше преместване на хората от множество общи спални. Случаят бе класифициран като спешен, но не и животозастрашаващ; риск за живота на хората обаче щеше да има, ако изпратеха ремонтна бригада без отцепване на района. Той сложи печат „Разрешено“. В противен случай блокирането на канализацията в тази сектор означаваше опасност от зарази.
— Търгарски капитан на име Илайко иска да разговаря с вас, сър.
Константин пое дъх, натисна бутона на вътрешната уредба и покани гостенката да влезе. Вратата се отвори и на прага се появи огромна жена, посивяла от годините, с бръчки които подмладата не бе успяла да спре навреме. Или тя наистина остаряваше — процес, който препаратът не можеше да отлага вечно. Анджело предложи стол, който капитанът прие с благодарност. Изпратила бе искането за среща преди час, докато корабът й все още се приближаваше. Беше от „Лебедово око“ — контейнерен влекач от Маринър. Анджело познаваше тамошните екипажи, но не и тази жена. Сега тя бе един от военизираните капитани — това личеше по синята лента на ръкава.
— Какво е това съобщение — попита той — и от кого?
Възрастната жена потърси нещо из сакото си, извади един плик и се надвеси тежко напред, за да го остави на бюрото му.
— От „Чука“ на Олвиг е — каза тя. — От Викинг. Сигнализираха ни там и ни го дадоха на ръка. Предпочитат да останат за известно време извън обсега на станцийните сканери — от страх, сър. Никак не им харесва това, което виждат.
— Викинг. — Вестта за превземането на станцията от Съюза бе дошла доста отдавна. — Къде са били през цялото това време?
— Съобщението им може би ще го изясни, но те твърдяха, че корабът им се е повредил при напускането на Викинг. Скокът бил твърде къс и увиснали в празното. Това ни разказаха. И са доста наплашени, но имат товар. Де и ние да имахме такъв късмет, като дойдохме. Тогава нямаше да ни се налага да патрулираме, за да си плащаме доковите такси, нали, сър?
— Знаете ли какво означава това?
— Знам — рече капитанът. — Нещо се задава. Скоро ще станем свидетели на офанзива, мистър Константин. Според мен „Чукът“ се е опитал да прескочи на страната на Съюза, но в крайна сметка там не им е харесало особено; Съюзът, както изглежда, се е опитал да ги задържи, заради което те са избягали. Боят се тук да не им се случи същото. Поискаха да пристигна преди тях и да предам съобщението, така че те да не си цапат ръцете с него. Представете си в какво положение ще изпаднат, ако съюзистите разберат, че те са ги издали. Съюзът настъпва.
Анджело погледна жената, кръглото лице и дълбоко хлътналите тъмни очи, бавно кимна.
— Ясно ви е какво ще стане тук, ако екипажът ви обели дума за това на станцията или някъде другаде. Нашето положение ще стане изключително трудно.
— Ние сме семейство — заяви тя. — Не говорим с външни. — Черните й очи не помръдваха от него. — Ние трябва да патрулираме около Пел, мистър Константин, защото имахме лошия късмет да пристигнем тук без никакъв товар и вие ни наложихте тази роля; също и защото няма къде другаде да се отиде. „Лебедово око“ не е от многофункционалните влекачи; няма резерви и кредит тук като някои други. Но от каква полза ще ни е кредит, мистър Константин, ако Пел претърпи крах? Отсега нататък не ни интересуват кредитите във вашата банка; искам провизии в складовете си.
— Това изнудване ли е, капитане?
— Пак ще изляза с екипажа си да патрулирам и ще пазим периметъра ви. Ако забележим кораби на Съюза, ще ви сигнализираме спешно и набързо ще скочим. Контейнерен влекач не може да си играе на гоненица с кораб ездач и не възнамерявам да проявявам излишен героизъм. Искам същите привилегии, с каквито разполагат екипажите на Пел, които се презапасяват с храна и вода, без да ги декларират.