Запъти се към къщи, измина късото разстояние до първо синьо ниво дванайсет, тихо отвори вратата.
— Анджело?
Алисия бе будна все още. Остави чантата и сакото си на стола до вратата.
— Прибрах се — каза той, като се усмихна предано на възрастната тамдолка, която излезе от стаята на съпругата му и го потупа по ръката за добре дошъл. — Добър ли беше денят, Лили?
— Ден бил добър — потвърди тя, като също му се усмихна приветливо.
Лили събра безшумно нещата, които той бе оставил, и Анджело влезе в стаята на Алисия, надвеси се над леглото й и я целуна. Тя се усмихна, без да може да помръдне под безупречно чистите завивки, а Лили бе тук, за да се грижи за нея, да я обръща, да я обича всеотдайно вече толкова много години.
Стените представляваха екрани. Гледката около леглото бе към звездите, сякаш Алисия и Анджело се намираха в открития космос, а понякога се виждаха слънцето, доковете, коридорите на Пел или картини от горите на Тамдолу, от базата, снимки на семейството — всякакви неща, които доставяха радост на Алисия. Лили ги сменяше според желанието й.
— Деймън намина — промълви Алисия. — С Елена. За закуска. Беше приятно. Елена изглежда добре. Толкова щастлива.
Двамата често се отбиваха при нея, обикновено поотделно, особено след като Емилио и Милико бяха толкоз далеч. Константин си спомни изненадата, която й носеше — бе мушнал касетата в джоба на сакото си от страх да не я забрави.
— Имаш съобщение от Емилио. Ще ти го пусна.
— Анджело, случило ли се е нещо?
Той поклати печално глава.
— Много си проницателна, любов моя.
— Познавам лицето ти, скъпи. Лоши новини ли?
— Не са от Емилио. Нещата при него вървят много добре, много по-добре. Съобщава за значителен напредък около новите лагери. Не са имали никакви проблеми с И-работниците, пътят е готов до база две и мнозина изявяват желание да се преместят още по-надолу по него.
— Мисля, че ми съобщаваш единствено добрите страни на отчетите му. Наблюдавам коридорите и залите. Аз също знам какво става, Анджело.
Той нежно извърна главата й, така че тя да може по-лесно да гледа към него.
— Войната се разпалва — рече той. — Това не е ли достатъчно страшно?
Очите й — все още тъй красиви на изпитото й бледо лице — бяха изпълнени с живот и сила.
— Докъде е стигнала войната?
— Не е толкова близо, все още няма такива признаци. Просто търгарите нервничат. Но се безпокоя за духа на хората.
Алисия направи кръгово движение с очи, указвайки стените.
— Ти разкрасяваш целия ми свят. А там, навън, хубаво ли е?
— Досега на Пел не са нанесени никакви щети. В момента нищо не ни застрашава. Знаеш, че не бих могъл да те излъжа. — Анджело седна на ръба на леглото, на чистите меки завивки, и хвана ръката й. — И по-рано сме виждали войната да се развихря, но до ден днешен сме тук.
— Много ли е лошо положението?
— Току-що говорих с един търгар, който ми обясни отношението на тези като него: разказа ми за тайни места навън сред Бездната, където могат да се скрият и да изчакат. Навярно и Мазиан; сигурно и Мазиан се крие на такива места, където корабите могат да отидат. Нали щом има бури, значи има и небеса? Така че ако се стигне до някоя много тежка ситуация, все ще имаме някакъв избор.
— Би ли заминал?
Той поклати глава.
— Не. Никога. Но все още има някакъв шанс да уговорим момчетата, не е ли така? Убедихме единия да слезе на Тамдолу; ти поработи върху по-младия, поработи върху Елена, тя е най-голямата ти надежда. Тя има приятели там, навън; тя разбира и може да убеди Деймън.
Анджело стисна ръката й. Алисия Лукас-Константин имаше нужда от Пел, нуждаеше се от апаратурата, която един кораб не би поддържал лесно. Беше вързана за Пел и за техниката. Всяко преместване на заобикалящите я метални съоръжения и на лекарите би станало веднага обществено достояние и по визията щяха да вдигнат шум за приближаването на Страшния съд. Тя го бе предупредила за това. „Аз съм Пел“ — беше се засмяла тя, без смехът й да е истински. Навремето бе стояла до него. Анджело нямаше да отиде никъде. Изобщо не си го помисляше — да замине без нея, да изостави всичко, което родът му бе градил в продължение на години, което те бяха построили заедно.