Бяха на Дейин.
— Вие направихте предложение — заяви мъжът.
Джон продължи да седи вдървен.
— Осигурете ми прикритие, мистър Лукас.
— Вие кой сте?
— Дойдох с „Лебедово око“. Времето ми е ограничено. Той ще натовари провизии и ще отлети.
— Името ви, човече. Не се занимавам с господин-никойци.
— Наричайте ме, както искате. Трябва ваш човек да се качи на „Лебедово око“. Заложник и същевременно някой, който да действа от ваше име, ако се наложи. Имате син.
— Виторио.
— Изпратете го.
— Ще забележат липсата му.
Новодошлият го изгледа с хладнокръвна непреклонност. Джон пъхна в джоба си картата и пръстена, протегна скована ръка към интеркома.
— Виторио.
Вратата се отвори. Виторио нахълта, схвана бързо ситуацията и затвори зад себе си.
— Корабът, който ме докара — обясни мъжът, — ще ви вземе, Виторио Лукас, и ще ви откара до друг, наречен „Чукът“, в периферията на системата. Не е нужно да се безпокоите за екипажите и на двата. Всички са доверени хора. Капитанът на „Лебедово око“ дори ще има особен интерес да се грижи за сигурността ви, защото си иска семейството. Така че ще сте в безопасност.
— Направи, каквото казва — обади се Джон. Лицето на Виторио бе станало бяло като брашно.
— Да отида? Ей така?
— Ще си в безопасност — успокои го Лукас. — Ще си в пълна безопасност, много по-голяма, отколкото тук, особено ако се има предвид какво ни очаква. Документите ти, картата ти, ключовете ти — дай ги на човека. Качи се на „Лебедово око“ заедно с някоя от доставките. Просто не гледай гузно и не слизай от борда. Съвсем лесно е.
Виторио го гледаше мълчаливо.
— Ще сте в безопасност, уверявам ви — каза чужденецът. — Ще отидете там, ще стоите и ще чакате. Ще служите за връзка с нашето командване.
— „Нашето“?
— Казаха ми, че ще ме разберете.
Виторио бръкна в джоба, измъкна всичките си документи и му ги предаде. По лицето му бе изписан безмълвен ужас.
— Компютърен код — подкани го мъжът, Виторио му го написа върху лист от бележник.
— Всичко ще е наред — рече Джон. — Послушай ме, там ще си по-добре, отколкото тук.
— Ти това каза и на Дейин.
— Дейин Джейкъби се чувства много добре — вметна гостът.
— Гледай да не оплескаш работата — смъмри го Лукас. — Вземи се стегни. Ако объркаш нещо там, всички ни чака Пренастройка. Ясно ли ти е?
— Да, сър — отговори тихо синът му.
Джон посочи с глава към вратата, да върви. Виторио колебливо му подаде ръка. Той я пое формално — не можеше, дори и сега, да свикне с този свой син. Но навярно наближаваше момент, когато Виторио можеше наистина да му е от някаква полза.
— Оценявам какво правиш — измънка той, надявайки се с малко любезност да прикрие грубостта си. Синът му кимна.
— На този док е — обади се отново чужденецът, докато подреждаше книжата му. — Второ гнездо. И побързай.
Виторио излезе. Гостът прибра документите и листчето с компютърния код в джоба си.
— Ако кодът се използва достатъчно често, компютърът няма да забележи — каза мъжът.
— Кой сте вие?
— Може да ме наричате Джесад — отвърна той. — Тук ще бъда Виторио Лукас, когато ме търсят по компютърната връзка. Къде е квартирата му?
— Живее с мен — призна Джон с дълбоко съжаление.
— Има ли други? Някоя жена, близки приятели, на които това няма да се понрави…
— Само двамата сме.
— Джейкъби ми каза същото. Ще е голямо удобство да съм под един покрив с вас. Ще предизвикам ли нечие особено внимание, ако отида дотам в тези дрехи?
Джон седна на ръба на бюрото си, изтри челото си с ръка.
— Няма защо да се притеснявате, мистър Лукас.
— Те… флотата на Съюза… приближава ли се?
— Тук съм, за да уредя някои неща. Аз съм консултант, мистър Лукас. Това е подходящо обозначение. Заменим. Един човек, кораб или два — това е малък риск в сравнение с печалбата. Но аз искам да остана жив, разбирате ли, и предлагам да не бъда жертван, без да това да си заслужава. Просто за да не ви хрумне някоя идея, мистър Лукас.
— Изпратили са ви тук… без никакъв гръб…
— Подкрепата ще е предостатъчна, когато пристигне. Ще говорим довечера, в квартирата. Засега съм напълно във ваши ръце. Доколкото знам, връзката между вас и сина ви не е особено силна.
Лицето на Джон пламна.
— Това не е ваша работа, мистър Джесад.
— Не е ли? — мъжът го огледа бавно отгоре до долу. — Подкрепата идва, може да сте сигурен в това. Вие пожелахте да сте на печелившата страна. Да извършите определени услуги в замяна на бъдещ пост. Аз ще ви оценявам. Съвсем професионално. Разбирате какво искам да кажа. Но ще е добре да изпълнявате заповедите ми, да не вършите нищо без мое разрешение. Имам известен опит в такава ситуация. Беше ми обяснено, че не разрешавате следене на домовете, че Пел е доста неотстъпчива по този въпрос, че не разполагате с необходимото оборудване.