— Нямаме такова — каза Джон, като преглътна трудно. — То е забранено от закона.
— Много удобно. Мразя да се разхождам пред камери. Дрехите ми, мистър Лукас. Приемливи ли са за коридорите ви?
Джон се обърна, затършува в бюрото си, намери съответния формуляр, а през това време сърцето му щеше да изскочи от гърдите. Ако някой спре този човек за проверка, ако възникнеше подозрение, подписът му на този документ… Но вече бе твърде късно. Ако някой се качеше да претърси „Лебедово око“, ако някой забележеше, че Виторио не бе излязъл от кораба преди излитането…
— Вземете — рече той, като откъсна пропуска. — Не трябва да го показвате на никого, освен ако не ви спрат от службата за сигурност. — Натисна бутона на интеркома и се наведе над микрофона: — Бран Хейл още ли е там? Пратете го при мен. Сам.
— Мистър Лукас — сряза го Джесад, — не трябва да намесваме още хора в случая.
— Поискахте ми съвет относно коридорите. Ето ви следния. Ако ви спрат, ще им кажете, че сте търгар и че са ви откраднали документите. Затова отивате да говорите с управата и Хейл ви придружава. Дайте ми документите на Виторио. Аз мога спокойно да ги нося. Не бива да ви хванат с тях, ако ще разправяте подобна история. Ще оправим всичко, когато се прибера в апартамента тази вечер.
Джесад му ги връчи в замяна на пропуска.
— И какво правят с търгари, чиито документи са откраднати?
— Привикват цялото им семейство от кораба и въобще става доста сложно. Може да се озовете в ареста или за Пренастройка, ако се стигне дотам, мистър Джесад. Сега обаче тук има много случаи на откраднати документи и това е добро прикритие. Ако нещо се случи, кротувайте и ми имайте доверие, че ще оправя работата. Притежавам кораби. Мога да уредя нещо. Кажете, че сте от „Шеба“. Познавам семейството…
Вратата се отвори. Появи се Бран Хейл и Джесад премълча каквото и да искаше да каже.
— Доверете ми се — повтори Лукас, наслаждавайки се на смущението му. — Бран, вече имам работа за теб. Заведи този човек в апартамента ми. — Порови из джоба си за малкия ръчен ключ за гости. — Изпрати го до там, влезте и ме изчакайте, докато се върна. Ще се справиш ли? Може да се забавя. Затова се разполагайте свободно в жилището. А ако ви спрат, той ще им разкаже друга версия. Просто се води по нея, ясно ли е?
Хейл измери с поглед Джесад, после се обърна към Лукас. Интелигентен мъж бе този Хейл. Кимна, без да задава въпроси.
— Мистър Джесад — промълви Джон, — може да имате доверие на този човек, че ще ви заведе където трябва.
Джесад насила се усмихна, протегна ръка. Лукас я пое — суха длан на човек с необикновено здрави нерви. Хейл изтласка госта навън и Джон, изправен до бюрото си, ги проследи с поглед, докато излизаха. Служителите в офиса бяха като Хейл — все негови хора, на които имаше доверие. Сам бе подбирал тези мъже и жени, и се бе постарал никой от тях да не бъде подкупен от Константин и да не играе двойна игра. Все още се чувстваше притеснен. Отмести погледа си от вратата към бюфета и си наля питие, защото за разлика от невъзмутимия Джесад неговите собствени ръце се бяха разтреперали от срещата и от възможните й последствия. Съюзистки агент. Това беше фарс, твърде комплициран резултат от интригата му с Джейкъби. Джон бе изпратил разузнавач да огледа обстановката, а някой бе вдигнал залога в играта до главозамайващо ниво.
Корабите на Съюза пристигаха. Трябва да бяха съвсем наблизо, щом поемаха огромния риск да изпратят човек като Джесад. Лукас седна отново зад бюрото си с чаша в ръка, отпи от нея и се опита да въведе ред в мислите си. Предложената измама на компютъра можеше да не сработи. Представи си действията на Джесад в ролята на Виторио през следващите дни и си даде сметка, че ако нещо се провали, най-бързо биха хванали него самия, а не Джесад, който не бе регистриран в компютъра. Ако в плановете на Съюза може би се допускаше жертването на Джесад, то животът на Джон струваше още по-малко.
Пиеше, опитвайки се да разсъждава.
После с внезапно вдъхновение се захвана да изготвя документи, да попълва формуляри, стартира процедурата за изпращането на влекач. Имаше екипажи, работещи за Лукас, които нямаше да проговорят, като „Шеба“ например, хора, които биха пътували с мъртви души на борда, биха фалшифицирали митнически декларации и списъци на екипажа или пътниците — при проследяването на пътищата на черния пазар се бяха натъкнали на най-разнообразни интересни факти, за които някои капитани не биха искали да се вдига шум. Така още същия следобед един кораб щеше да отлети до мините и компютърният код на Виторио можеше да бъде променен в регистрите на станцията.