Забави се до по-късно от обикновено — след като светлините на доковете леко избледняха, доста след като служителите от първа смяна си бяха отишли и дейността през основния ден бе замряла. Във външните офиси бяха останали само няколко чиновници, които да отговарят на обажданията и да се грижат за най-неотложното, докато пристигне смяната от алтернативния ден. „Лебедово око“ отлетя без проблеми в 14:46 ч; „Ани“ и хората на Кълин потеглиха с документите на Виторио в 17:03 ч, без повече въпроси или вълнения от обикновеното щателно разпитване за разписанието и маршрута. Тогава задиша по-леко.
И когато „Ани“ отдавна се бе отдалечила от станцията, когато вече нямаше никаква възможност някой да отправи възражения, той грабна сакото си, заключи и се запъти към дома.
На влизане използва картата си за да се запише както трябва, дори и най-малката подробност в компютъра. Завари Джесад и Хейл да седят мълчаливо един срещу друг в дневната. На масата имаше кафе, ароматът му носеше облекчение след напрежението през следобеда. Джон седна в третото кресло и се облегна, възвръщайки си владението върху собствения си дом.
— Искам малко кафе — каза той на Бран Хейл, който се намръщи и стана да му го донесе. После се обърна към Джесад: — Скучен ли бе следобедът?
— Приятно скучен — отвърна меко гостът. — Но мистър Хейл направи всичко възможно да ме забавлява.
— Имахте ли проблеми да стигнете дотук?
— Никакви — обади се Хейл от кухнята. Донесе кафето и Джон, като отпи от него, си даде сметка, че Бран чакаше.
Да го освободи — и да остане сам с Джесад. Нямаше особено желание за това. Нито пък искаше Хейл да се раздрънка твърде свободно, тук или където и да е другаде.
— Оценявам дискретността ти — рече той на Бран. И след внимателно обмисляне добави: — Знаеш, че нещо се мъти. Услугите ти ще бъдат възнаградени не само парично. Само внимавай Лий Куейл да не се изпусне. Ще те осведомя веднага щом аз науча нещо повече. Виторио замина, Дейин го няма. Имам нужда от надежден, разумен помощник. Разбираш ли ме, Бран?
Хейл кимна.
— Ще говорим за това утре — каза Лукас съвсем тихо, като се наведе напред. — Благодаря ти.
— Добре ли ще сте тук? — попита Хейл.
— Ако не съм, ти ще вземеш мерки. Ясно ли е?
Бран кимна отново и мълчаливо излезе. Джон се облегна с малко повече увереност, погледна госта си, който седеше съвсем спокойно срещу него.
— Предполагам, че имате доверие на този човек — забеляза Джесад, — и че искате да го лансирате като ваш помощник. Подбирайте предпазливо съюзниците си, мистър Лукас.
— Познавам хората си. — Джон отпи от горещото кафе. — Вас не познавам, мистър Джесад или както ви е там името. Не мога да допусна да използвате самоличността на сина ми според вашия план. Уредих друго прикритие за него. Обиколка на местните клонове на „Лукас“ — за мините отпътува кораб, на който са документите му.
Очакваше изблик на гняв. Отговорът бе само учтиво вдигане на вежди.
— Не възразявам. Но ще имам нужда от документи и не мисля, че ще е разумно да се подлагам на разпит, за да ги получа.
— Документи могат да се уредят. Това е най-малкият ни проблем.
— А най-големият какъв е, мистър Лукас?
— Искам да получа някои отговори. Къде е Дейин?
— На сигурно място отвъд фронта. Няма причина да се безпокоите. Аз съм изпратен като човек за свръзка, с презумпцията, че предложението ви е валидно. Ако не е, аз ще загина, а се надявам, че това няма да се случи.
— Какво може да ми предложите?
— Пел — каза тихо Джесад. — Пел, мистър Лукас.
— И сте готови да ми предаде станцията?
Гостът поклати глава.
— Вие ще я предадете на нас, мистър Лукас. Такова е предложението. Аз ще ви направлявам. Аз имам опит, а вие познавате добре това място. Ще ме осведомите за положението тук.
— И каква гаранция ще имам?
— Моето одобрение.
— Какъв е рангът ви?
Джесад вдигна рамене.
— Неофициален. Искам подробности. Всичко — от разписанията на доставките и разпределението на корабите, до обсъжданията в съвета ви, и до най-малките подробности от управлението на вашите служби.
— През цялото ли време възнамерявате да останете в апартамента ми?
— Не виждам особена причина да се местя. От това ще пострадат навярно социалните ви контакти. Има ли обаче по-сигурно място? Този Бран Хейл, дискретен човек ли е?
— Работеше за мен на Тамдолу. Беше уволнен от службата си на планетата, защото се опитал да защити политиката ми срещу Константин. Лоялен е.
— Надежден ли е?
— Хейл е надежден, но имам известни съмнения относно някои от хората му — поне от гледна точка на преценките им.