— Тогава трябва да внимавате.
— Внимавам.
Джесад кимна бавно.
— Намерете ми все пак документи, мистър Лукас. Бих се чувствал доста по-сигурен с тях.
— А какво ще стане със сина ми?
— Безпокоите ли се? Мислех, че не е останала много любов помежду ви.
— Зададох ви въпрос.
— Там, далеч навън, чака кораб, регистриран на името на търгарското семейство Олвиг, но който в действителност е военен. Всички Олвиг са задържани, както и повечето хора от „Лебедово око“. Корабът на Олвиг — „Чукът“, ще ни предупреди своевременно. А нямаме толкова много време, мистър Лукас. Ще ми покажете ли най-напред схема на самата станция?
„Аз имам опит.“ Експерт в такива неща, човек, обучен за тях. Ужасяваща и смразяваща мисъл го споходи — че Викинг бе превзета отвътре, а Маринър бе взривена. Саботаж. Отвътре. От някой, достатъчно луд да унищожи станцията, на която се намира — или пък е напуснал в последния момент.
Вгледа се в мъчно разгадаемото лице на Джесад, в спокойните му, съвсем непреклонни очи и си представи, че на Маринър е имало човек като него.
После се е появила Флотата и станцията умишлено е била унищожена.
5
Пел: И-зоната: девето оранжево ниво: 19:00 ч
Отвън все още имаше чакащи в редица хора, опашка, простираща се по главния коридор на девето ниво чак навън на дока. Василий Кресич подпря брадичка на дланите си, когато поредният просител бе грубо избутан навън от човек на Коледи — жена, която му бе крещяла, която се бе оплакала от кражба и бе назовала един от бандата на Коледи. Главата го болеше, гърбът също. Ненавиждаше тези приемни часове, които независимо от това провеждаше веднъж на пет дни. Те бяха най-малкото клапан за изпускане на напрежението, поддържаха илюзията, че съветникът на И-зоната изслушва проблемите, приема оплакванията, опитва се да направи нещо.
Колкото до оплакването на жената, това, което можеше да стори, бе малко. Познаваше мъжа, когото тя бе назовала. Вероятно беше истина. Щеше да поиска от Нино Коледи да го накаже. Жената бе като полудяла, когато отправи оплакването. Много хора стигаха тук до странно състояние, може би истерия, когато единственото, което имаше значение, бе гневът им. Той водеше до самоунищожение.
Пуснаха един мъж да влезе. Рединг, следващия по ред. Кресич се стегна вътрешно, облегна се назад на стола си, готов за седмичната среща.
— Все още се опитваме — рече той на едрия мъж.
— Аз платих — заяви Рединг. — Платих предостатъчно за паспорта си.
— При заявките за Тамдолу няма гаранция, мистър Рединг. Станцията просто взима тези, от които има нужда в момента. Моля, оставете новата си молба на бюрото ми и аз ще продължа да я прокарвам според процедурата. Рано или късно ще се отвори възможност…
— Искам да изляза оттук!
— Джеймс! — викна Кресич, обзет от паника.
Охраната се появи мигновено. Рединг се огледа диво и за ужас на Кресич посегна към колана си. В ръката му проблесна късо острие, но то не бе предназначено за охраната — мъжът се извърна от Джеймс към него, Василий.
Кресич се отблъсна назад и падна от стола. Дес Джеймс се хвърли върху гърба на Рединг, който се просна по лице върху бюрото, като разпиля на всички страни документите и продължи да замахва побеснял с ножа. Василий изпълзя от стола и се опря в стената. Отвън се надигнаха викове, паника и още хора нахлуха в залата.
Кресич отстъпи встрани, когато борбата се приближи до него. Рединг се блъсна в стената. С другите бе влязъл и Нино Коледи. Едни притиснаха Рединг на пода, други избутваха назад тълпата от любопитни и отчаяни посетители. Те махаха с ръце стиснали формулярите, които се надяваха да подадат.
— Мой ред е! — пищеше някаква жена, като размахваше документ и се опитваше да стигне до бюрото. Изведоха я навън с останалите.
Рединг се мяташе на пода, заклещен от трима. Четвърти го ритна в главата и той утихна.
Коледи държеше ножа, огледа го внимателно и го прибра в джоба си с усмивка на изплашеното си младо лице.
— Този няма да стигне до станционната полиция — каза Джеймс.
— Ранен ли сте, мистър Кресич? — попита Коледи.
— Не. — Той пренебрегна драскотините и се добра до бюрото си. Отвън още се носеше глъчка. Придърпа отново стола си до бюрото и седна, защото краката му се клатеха. — Човекът каза, че бил платил — рече Кресич, знаейки много добре, че Коледи наистина продаваше на черно формуляри за преместване от И-зоната. — Досието му в станцията не е чисто и не мога да му извадя разрешение. Какво сте имали предвид, като сте му обещали и сте му взели парите?