— Разкажи за Бенет — помоли Великанчо, защото той, както и останалите, които идваха и си отиваха, независимо кой лагер на Тамдолу ги бе изпратил, бяха минали през основната база на хората, бяха познавали Бенет Джейсинт и на Тамгоре настъпи голяма печал, когато до тях стигна новината за смъртта му.
— Ще разкажа — рече Сатина, понеже тя, като най-нова тук, имаше право да разправи тази история, наред с другите истории, които хайза си разправяха на това място, и тя бързо обикна разказа си.
Всяка вечер, откакто бяха пристигнали, разговорите не бяха за дребните постижения на хайза, чийто живот бе винаги един и същ, а за направеното от двамата Константин, за това как Емилио и приятелката му Милико бяха накарали хайза да се усмихват отново — и за Бенет, който бе умрял като приятел на хайза. От всички, които по-рано бяха дошли на Тамгоре, за да разкажат тази история, нямаше нито един, който да я е виждал, и затова те я молеха да я разправя отново и отново.
— Той отива до мелницата — рече Сатина, когато стигна до тъжния момент на разказа си, — и казва на хайза там не, не, моля бягайте, хората ще оправят, хората ще работят, така че реката да не взима никой хайза. И той работи със свои ръце, винаги, винаги Бенет-мъж работи със свои ръце, никога не вика, не, той обича хайза. Дадохме му име — аз го дадох, защото той ми даде човешко име и добър дух. Аз го наричам Идващ-със-светлина.
Думите — породиха шепот — на признателност, а не на укор, макар името да принадлежеше на духа на самото Слънце. Хайза се обгърнаха всички заедно с ръце в трепета си, както правеха всеки път, когато Сатина им разказваше историята.
— И хайза не изоставят Бенет-мъж, не, не. Те работят с него да спасят мелницата. Защото старата река, тя е сърдита на хората и на хайза, винаги е сърдита, най-вече сърдита, понеже Лукас-мъже оголват нейните брегове и взимат нейната вода. И ние предупреждаваме Бенет-мъж да не вярва на старата река, той ни слуша и се връща; но ние, хайза, работим, така че мелницата да не пропадне и Бенет да не е тъжен. Старата река, тя идва по-високо и отнася подпорите; и ние викаме бързо, бързо, върни се, на хайза, които работят. Аз-Сатина, аз работя там, аз виждам. — Тя се тупна в гърдите и докосна Синия зъб, разкрасявайки историята. — Синия зъб и Сатина, ние виждаме, ние тичаме да помогнем на хайза, на Бенет и добрите хора негови приятели, всички, всички тичаме да им помогнем. Но старата река, тя ги удавя и ние идваме много късно, тичаме твърде късно. Мелницата пропада, ссст! И Бенет се протяга за хайза в ръцете на старата река. Тя го взима и него, с мъже, които помагат. Ние крещим, ние викаме, ние молим старата река да върне Бенет; но въпреки това тя го взима. Тя връща всички хайза, но взима Бенет-мъж и неговите приятели. Очите ни са пълни с това. Той умира. Той умира, когато протяга ръце за хайза, умира заради доброто си сърце и старата река, лошата стара река, тя го удавя. Хората го намират и го погребват. Аз поставям пръчки-духове над него и му оставям подаръци. Идвам тук и приятелят ми Синия зъб идва, защото това е Момент. Идвам тук на поклонение, защото тук е домът на Бенет.
Разнесе се одобрителен шепот, тръпка премина по телата, които ги обграждаха. В очите на много хайза блестяха сълзи.
И нещо странно и страшно се бе случило, тъй като някои от особените хайза на Тамгоре се бяха приближили до задните редици на групата и наблюдаваха.
— Той обича — рече един от тях, изненадвайки останалите. — Той обича хайза.
— Така е — съгласи се Сатина. Буца застана на гърлото й, като чу туй признание от един от тези ужасяващи, особени тамдолци, от факта, че те се вслушваха в бремето на сърцето й. Разрови се сред торбичките си, нейните дарове-духове. Извади ярката рокля и я хвана нежно с пръсти. — Това е моят подарък-дух, името, което той ми даде.
Разнесе се шепот на одобрение.
— Как ти е името, разказвачо?
Притисна силно своя дар-дух до гърдите си и се загледа в особения, който я бе попитал, пое дълбоко въздух. Разказвач. Козината — настръхна от такава чест от страна на Стария сред особените.
— Аз съм Небето-я-вижда. Хората ме наричат Сатина. — Тя протегна нежно ръка към Синия зъб.