Сензорите долавяха все по-голяма активност, наличието на няколко кораба, комуникации сред тази вечна нощ. Компютрите говореха помежду си, когато „Норвегия“ изплува, и Сигни Малори непрестанно местеше поглед от един телеметричен уред на друг, борейки се с хипнотичното състояние, в което бе толкова лесно да изпаднеш след скок и необходимите седативи. Тя тласна кръстосвача към максимална скорост в реално пространство, насочвайки се към тези сигнали. Бе излязла от скока с чувство, че си имат опашка, довери се на действията на екипажа си и уточни курса, докато корабът ускоряваше. През тези няколко трепетни минути на пътуване с почти светлинна скорост чувстваха сърцата си в гърлата и можеха да работят единствено с приближения.
Малори бързо намали скоростта, започна да спира, което не бе приятен процес, обърканите от шеметното движение телеметрични уреди и обърканият от седатива човешки мозък се бореха да определят точното местонахождение — ако не преценеше правилно спирането, можеше да блъсне „Норвегия“ право в тази скала или в друг кораб.
— Ясно, ясно, всички са тук освен „Европа“ и „Либия“ — докладва комофицерът.
Не беше малък навигационен подвиг да попаднат толкова близо до Омикрон, да изплуват в обхвата на средния сканер, точно в скоковата област, след като стартираха край Ръсел, доста отдалеч. Ако закъснееха, щяха да се намират в скоковата област, когато в нея пристигне друг кораб, а това означаваше катастрофа.
„Добра работа“, изпрати Малори до всички станции, докато преглеждаше на екрана си изчисленията, приготвени от Граф.
— Две минути закъснение, но право в целта; като се има предвид стартовото ни разстояние, не можехме да изплуваме по-точно. Приемаме сигнали от нашите. Останете в готовност.
Тя засече позицията си по отношение на Омикрон, провери данните; след половин час се получи сигнал от „Либия“, който току-що се бе появил. „Европа“ пристигна четвърт час по-късно в друга плоскост.
Това бе тайният им сборен пункт. Бяха на едно и също място по едно и също време, което не се бе случвало от годините на най-ранните им операции. Колкото и да бе невероятно Съюзът да предприеме масирана атака тук, продължаваха да чувстват безпокойство.
Дойде компютърен сигнал от „Европа“. Даваха им време да отдъхнат. Сигни се облегна, извади комслушалката от ухото си, откопча колана си и стана, а Граф се настани на мястото й. Те бяха в по-изгодно положение от други: „Норвегия“ бе измежду корабите, на които течеше основният ден — според графика на смяна бе основният команден екипаж. На някои като „Атлантик“, „Африка“ и „Либия“ сега бе алтернативният ден, така че противникът да не може да избере удобен момент за нападение, така че по всяко време да има кораби, на които на смяна е основният екипаж. Но сега всички трябваше да се пренастроят на основен ден — синхронизация, каквато никога не бяха извършвали и от която страдаха капитаните от алтернативната смяна заради комбинацията от скока и смяната на времето.
— Поеми управлението — помоли тя Граф, измъкна се през прохода, докосна тук-там нечие рамо, стигна до собствената си каюта в дъното на коридора и я подмина. Запъти се към квартирите на екипажа, надникна в тях — там лежеше алтернативната смяна — повечето упоени до безчувственост, за да почиват въпреки скока. Неколцина, които не обичаха процедурата, бяха будни и седяха в столовата на екипажа, като изглеждаха по-добре, отколкото навярно се чувстваха.
— Всичко е нормално — каза им Малори. — Някой да е зле?
До един отрекоха. Сега им предстоеше бавно да превъзмогват влиянието на седативите. Тя ги остави, спусна се с асансьора към външния пояс и войнишките квартири, тръгна по главния коридор зад тренировъчната зона и обиколи едно след друго всички казармени помещения, където неизменно прекъсваше заниманията на групички мъже и жени, обсъждащи предстоящите събития. Срещна виновни и стреснати погледи, войници, които скачаха на крака, смутени от това, че е дошла да ги провери, припряно търсеха части от облеклото си, скриваха туй-онуй, което можеше да предизвика неодобрение; тя не правеше забележки, но екипажът и войниците често проявяваха чудата потайност. И тук някои спяха упоени, проснати върху койките си; повечето обаче бяха будни — в много от помещенията играеха хазарт, докато корабът хвърляше своите зарове срещу Бездната, докато телата на хората и корпусът му сякаш се разтваряха и играта продължаваше оттатък този безкрайно разтегнат миг.