Но не и този път. Този скок бе планиран, бе нещо, към което се бяха приближавали в продължение на месеци, изпълнени с дребни удари, с набези; бяха изкарали извън строя жизненоважни съоръжения, бяха опустошавали и разрушавали при всяка възможност.
Трябваше да си почине малко, да поспи, ако успее. Но не й се удаде. Зарадва се, когато я извикаха.
Изпитваше странно чувство, докато минаваше по коридорите на „Европа“, още по-странно, когато се озова в заседателната зала на флагманския кораб в компанията на всички останали. Неестествено и объркващо чувство, предизвикано от събирането на всички капитани, които бяха работили заедно, без да се виждат в продължение на години, старателно бяха избягвали близостта си, освен при кратки срещи, за да предадат заповеди от кораб на кораб. Изглеждаше невероятно дори самият Мазиан да е знаел през това време къде се намира цялата му флота, дали отделни кораби са оцелели след мисиите, на които са били изпратени, или след безрасъдните операции, които са предприели сами. Действията им не подобаваха на флота, а по-скоро на партизански отряди — да се промъкваш, да нападаш и да бягаш.
Сега тук бяха последните десет капитани, преживели маневрите — тя самата; Том Едгър от „Австралия“, строен мъж със сурово изражение; едрият Мика Крешов от „Атлантик“, постоянно намръщен; Карло Мендес от „Северен полюс“, дребен, мургав мъж със спокойни обноски. Ченъл от „Либия“ бе преминал подмлада и косата му бе станала изцяло сребриста от последния път преди година, когато го бе видяла Сигни. Тук бе и тъмнокожият Пори от „Африка“, ужасно отблъскващ, тъй като във Флотата не се правеха козметични операции на раните. Кеу от „Индия“, мек като коприна, но твърд и уверен; Сънг от „Пасифик“, символ на самата ефективност; Кант от „Тибет“, още един от типа на Сънг.
И Конрад Мазиан. Висок, красив мъж със сребриста от подмладата коса, облечен в тъмносин костюм; бе подпрял ръце на масата и бавно оглеждаше присъстващите. С този откровен поглед търсеше ефект, а навярно изразяваше и истинска привързаност. Мазиан винаги проявяваше особено чувство за драматизъм, живееше, воден от това чувство. Макар че Сигни го познаваше, макар да знаеше какъв бе всъщност, тя все пак се почувства развълнувана както някога.
Без уводни думи, без приветствия, само този поглед и едно кимване.
— Папките са пред вас — каза Мазиан. — С най-висока степен на секретност, защото съдържат кодове и координати. Вземете ги със себе си и запознайте нужните хора с подробностите, но не обсъждайте нищо между корабите. Настройте компютрите си за вариантите А, Б, В и тъй нататък и действайте, като изберете подходящия според ситуацията. Ние обаче не възнамеряваме да използваме варианти. Нещата са планирани така, както трябва да бъдат. Ето схемата.
Той изведе на екрана пред тях изображение, показващо познатата територия на неотдавнашните им действия, при които чрез изтегляне на важен персонал и създаване на хаос на станциите бяха оставили една-единствена незасегната станция, стесняваща като фуния пътя и насочваща го към Пел, към широко пръснатата група на Старите звезди. Една станция. Викинг. Сигни отдавна си бе дала сметка какво се целеше с това, разпознала бе тактика, стара колкото Земята, колкото войната, тактика, на която Съюзът не можеше да устои. Защото той не би позволил да се получи вакуум във властта, не можеше да позволи станциите, за чието превземане се бе борил, да изпаднат в хаос, лишени от техници, директори, сили за сигурност и да загинат оставени на произвола. Съюзът пръв бе започнал тази игра на превземане на станции. Така че те бяха натъпкали гърлото на Съюза със станции, за да го накарат да реагира, да ги вземе, за да не ги загуби, да изпрати на тях техници и друг опитен персонал, който да замести евакуираните. Както и кораби, които да ги пазят. Съюзът трябваше да разпредели в широк мащаб чудовищните си ресурси, за да задържи това, което му бе дадено за смилане.
Беше му се наложило да превземе Викинг цяла, с всички вътрешни усложнения на станция, която не е била евакуирана. Да я превземе последна, защото като бяха задръстили бързо гърлото на Съюза със станция подир станция, те бяха диктували реда и посоката на движение на неговите кораби и персонал.