— Добре, добре — успокои я Деймън, като леко я привлече. Усети притискането й в отговор. — Войната няма да стигне дотук. Те само изтеглят цивилните по-далеч от фронта. Ще останат при нас, докато отмине кризата, и после ще отпътуват. Ако ли не, преживявали сме и по-големи вълни от преселници по-рано, когато закриха последната от Старите звезди. Добавихме секции. Ще го направим отново. Просто ще се разраснем.
Елена не каза нищо. По интеркома и по коридорите се разнасяха ужасни слухове за трагедията на Маринър, а нейният „Естел“ не бе сред приближаващите се търговски кораби. Това вече го знаеха със сигурност. Беше се надявала, когато получиха първите съобщения за пристигането. И се бе страхувала, защото дойдоха сведения за щетите на тези бавни товарни кораби натъпкани с пътници, за приемането на каквито не бяха проектирани, движещи се на серии от малки скокове поради ограничения обхват на този тип машини. Това водеше до прекарване на доста повече дни в реалното пространство и до жив ад на борда. Носеше се слух, че не са имали достатъчно седативи, за да прекарат пътниците през скоковете, че някои са минали без тях. Деймън се опита да си го представи… Припомни си тревогата на Елена. Фактът, че „Естел“ не бе в конвоя, бе едновременно и добра, и лоша новина. Вероятно екипажът му се бе отклонил от обявения курс, усетил полъх на опасност, и бе побързал да отиде някъде другаде, но и това бе причина за безпокойство, защото войната се разгаряше по границата. Една станция бе унищожена, взривена. Ръсел евакуираше обитателите си. Безопасната зона се бе свила твърде много, твърде ненадейно.
— Навярно — започна той, като съжаляваше, че няма как да отложи вестта за друг ден, понеже тя трябваше да знае — ще ни прехвърлят в синия, може би в тесни квартири. Само персоналът с право на достъп може да бъде преместен в този сектор. Сигурно ще сме сред тези, които ще отидат там.
Елена повдигна рамене.
— Това не е проблем. Уредено ли е?
— Ще бъде.
Повторно повдигна рамене. Бяха загубили дома си, а тя го прие с безразличие. Гледаше през прозорците надолу към доковете, към тълпите и търгарските кораби.
— Войната няма да стигне дотук — увери я Деймън, като се опитва да си повярва, понеже Пел бе неговият дом и това имаше значение, което едва ли някой търгар би разбрал. Родът Константин бе строил тази станция, още от самото начало. — Каквото ще да губи Компанията, но не и Пел.
И след малко, подтикван от дълга си, ако не от смелост, добави:
— Трябва да отида там, на изолираните докове.
3
„Норвегия“ се отскубна напред към възлестия, неугледен пръстен на Пел, блеснал на визорните й екрани. Ездачите образуваха отворено ветрило, охранявайки натъпканите с бежанци товарни кораби. Търгарските екипажи, които ги управляваха, се държаха разумно в строя, без да създават проблеми. Бледият полумесец на Света на Пел — Тамдолу, както фактически бе отбелязан в регистрите на Пел — висеше зад станцията, а по повърхността му се вихреха бури. Следвайки сигнала на станцията, „Норвегия“ се изравни с мигащите светлини на участъка, където й указваха да влезе в док. Конусът, който щеше да поеме челния отсек, сияеше в синьо от светлинните знаци за приближаване. ОРАНЖЕВ СЕКТОР, гласяха изкривените на визорния екран букви, изписани край плетеница от слънчеви панели. Сигни превключи режима на сканер, видя кое къде се намираше на картината, получена от Пел. От главния сектор на Пел и от корабния интерком пристигаше непрестанно информация, която създаваше достатъчно работа на дузина техници.
Влязоха в последната фаза от приближаването, губейки постепенно же, докато въртящият се цилиндър на „Норвегия“, разположен отвътре по дължината на рамката й, намали оборотите си и спря в доково положение, при което всички жилищни палуби имаха същите посоки горе и долу като на станцията. Почувстваха увеличени напрежения и натоварвания за известно време, поредица от преориентации. Конусът се разшири, улеснявайки влизането в док, и корабът се скачи, като пое последния тласък на новото притегляне. Отвори шлюзовете за докерните бригади, вече напълно стабилен като неразделна част от Пел при въртенето й.
— Доколкото виждам, на доковете всичко е спокойно — рече Граф. — Полицията ги е отцепила.
— Съобщение — обади се комофицерът. — От кмета на станцията Пел до „Норвегия“: иска военно сътрудничество, като според вашите указания предоставя бюра за улесняване на регистрацията на новодошлите. Всички процедури са изпълнени както поискахте и имате поздрави от станционния шеф, капитане.