Войната на нерви не бе престанала. Азов получи каквото искаше — съобщение до Мазиан с нареждане да се оттегли. Сега обсъждаха някои точки на второстепенни споразумения за бъдещето на Пел, която Джейкъби предлагаше да се предаде на Съюза. Имаха време и за почивка, но ги задържаха на съвещания, притесняваха ги с хитра тактика както преди. Сякаш протестът му пред Азов само бе утежнил положението, тъй като той бе недостижим през последните пет дни — заминал, твърдяха по-нископоставени служители, и в трудностите, с които се сблъскваха сега, се забелязваше белег на лукавство.
Някой се разшава отвън. Тихи стъпки. Вратата се плъзна встрани без предупреждение и през нея видя силуета на Диас.
— Сигъст, ела — рече тя. — Трябва да дойдеш. Заради Марш.
Ейръс стана, взе халата си и последва Диас. Карл Бела също излизаше от стаята си, съседна на неговата. Спалнята на Марш бе от другата страна на всекидневната, до тази на Диас, и вратата — бе отворена.
Марш висеше, въртейки се леко, на колана си, закачен за кука на тавана, на която преди бе прикрепена подвижна лампа. Лицето му бе ужасяващо. Ейръс замръзна за миг, после придърпа стола, който бе паднал назад, покатери се на него и се опита да откачи тялото. Нямаха нож, не разполагаха с нищо, с което да прережат колана. Той се бе впил във врата на Марш и Сигъст не можеше да го освободи, като едновременно придържа и тялото. Бела и Диас опитаха да помогнат, хванали го за коленете, но това не доведе до нищо.
— Ще трябва да извикаме охраната — каза Диас.
Ейръс скочи от стола на пода, като дишаше тежко, и ги изгледа.
— Навярно бих могла да го спра — заяви Диас. — Все още бях будна. Чух, че прави нещо, вдигна доста шум. После — странни звуци. Когато те престанаха внезапно и задълго, най-накрая реших да видя какво става.
Сигъст поклати глава, погледна към Бела, после отиде във всекидневната до панела на интеркома и въведе номера на службата за сигурност.
— Един от нашите е мъртъв — обяви той. — Свържете ме с някой от командирите ви.
— Искането ви ще бъде препредадено — беше отговорът. — Охраната е вече на път към вас.
Връзката прекъсна.
Ейръс седна, подпря главата си с ръце и се опита да не мисли за ужасния труп на Марш, който бавно се въртеше в съседното помещение. Можеше да се очаква нещо подобно, бе се страхувал дори от по-страшното — че Марш ще се пречупи в ръцете на мъчителите си. Смел мъж по своему, Марш не се бе предал. Сигъст с всички сили се опита да повярва, че не го бе сторил.
Или бе постъпил така от чувство за вина? Угризението може да го е подтикнало към самоубийство.
Диас и Бела седяха край него в очакване, лицата им бяха сурови и мрачни, косите разрошени след ставане от сън. Ейръс се опита да среши своите, прокарвайки през тях пръстите си.
Очите на Марш. Не искаше да мисли за тях.
Мина доста време.
— Какво ли ги задържа? — запита се Бела и Ейръс се съвзе и овладя достатъчно, за да му отправи гневен поглед, укор за тази човешка реакция. В крайна сметка всичко се свеждаше до старата война, която продължаваше дори в този случай и особено след него.
— Може би трябва пак да си легнем — обади се Диас.
По друго време и на друго място това би било налудничаво предложение. Тук бе проява на благоразумие. Имаха нужда от почивка. А се полагаха систематични усилия да ги лишат от нея. Още малко и всички те биха се чувствали като Марш.
— Навярно ще закъснеят — съгласи се той. — Може и да си легнем.
Те се прибраха в стаите си тихо, сякаш това бе най-нормалното нещо на света. Ейръс съблече халата си и го сложи върху облегалката на стола до леглото, като още веднъж си каза, че трябва да е горд със спътниците си, които се държаха толкова добре, а той мразеше, мразеше Съюза. Но в работата му не влизаше да го мрази, а само да постигне успех. Поне Марш бе свободен. Запита се какво ли правят в Съюза с мъртъвците. Навярно ги погребват, за да наторят почвата. Такова решение би било типично за подобно общество. Икономично. Горкият Марш.
Сигурен бе в извратеното поведение на Съюза. Едва си бе легнал, укротил съзнанието си до степен да няма ясна мисъл, затворил очи в опит да заспи, когато външната врата се отвори, във всекидневната се разнесе тропането на крака в ботуши, после неговата врата бе плъзната встрани грубо и на фона на светлината зад нея се откроиха силуетите на въоръжени войници.