— Обличай се — нареди един от тях.
Сигъст се подчини. Нямаше смисъл да спори с марионетки.
— Ейръс — рече войникът, подканвайки го с пушката си.
От апартамента ги бяха отвели в един от офисите — него, Бела и Диас, накарали ги бяха да седят поне час на груби скамейки, в очакване на някой по-високостоящ, с когото им бяха обещали да се срещнат. Предполагаше, че службата за сигурност иска да изследва подробно апартамента.
— Ейръс — повтори войникът, този път грубо, като му посочи, че трябва да се изправи и да го последва.
Той отново се подчини, с чувство на загриженост при раздялата си с Диас и Бела. Навярно щяха ги шантажират, помисли си той, дори да ги обвинят в убийство на Марш. Може би щяха да обвинят него.
Просто още един начин да сломят съпротивата им, каза си Сигъст. Навярно щеше да заеме мястото на Марш, щом го отделяха от другите.
Изведоха го от офиса, отвън в коридора го оградиха с взвод войници и го поведоха, пришпорвайки го, все по-далеч от офисите, от всички познати места, надолу с асансьор, после по друг коридор. Той не се съпротивляваше. Ако спреше, щяха да го носят. Нямаше смисъл да спори с хора с такъв манталитет, а и бе твърде стар, за да се остави да го влачат по коридора.
Излязоха на доковете, изпълнени с военни, взвод до взвод, все въоръжени, които се качваха на кораби.
— Не! — опъна се Ейръс, забравил политиката си на сдържаност, но удар с приклад на пушка в гърба го тласна отново напред, през пространството, покрито с грозна, проста настилка, нагоре по рампата и в ръкава, свързващ някакъв кораб с дока. Когато влезе вътре, забеляза, че ако не друго, то поне въздухът бе по-прохладен отколкото на доковете.
Прекосиха три коридора, изкачиха се с асансьор, преминаха множество врати. Последната в дъното бе отворена и осветена, вкараха го вътре, в помещение със стоманена и пластмасова корабна мебелировка със заоблени линии, столове с многофункционален дизайн, твърдо закрепени скамейки. Извивките на пода и тавана бяха доста по-изразени в сравнение с тези на станцията, всичко бе претрупано, разположено под странни ъгли. Сигъст се препъна, несвикнал с такъв терен под краката си, после изгледа с изненада мъжа, седнал на масата.
Дейин Джейкъби стана от стола, за да го приветства.
— Какво става? — запита Ейръс.
— Наистина не знам — отвърна му Дейин и изглежда това бе самата истина. — Снощи ме вдигнаха от леглото и ме доведоха на борда. Чакам в тази стая от половин час.
— Кой командва тук? — попита Ейръс марионетките. — Съобщете му, че искам да говоря с него.
Те изобщо не реагираха, просто продължиха да стоят, като всички държаха пушките си под един и същ ъгъл сякаш за тренировка. Ейръс се отпусна бавно на близкия стол, следвайки примера на Джейкъби. Беше изплашен. Навярно и Дейин се чувстваше така. Потъна в привичното си дълго мълчание, нямаше какво да каже на един предател. Не можеше да води никакъв учтив разговор с него.
Корабът се помръдна, по туловището му се разнесе стържене, чието ехо обиколи коридорите и наруши спокойствието им. Войниците посегнаха към дръжките, щом с чувство на леко повдигане усетиха, че изпадат безтегловност. След като корабът се освободи от притеглянето на станцията, все още му бяха необходими няколко мига, докато управлението се поеме от системите му и той генерира свое собствено притегляне. Дрехите залепнаха неприятно, стомасите закъркориха. Бяха убедени, че падат, а когато почувстваха падането, то се превърна в бавно възвръщане на нормалните усещания.
— Отделихме се — промълви Джейкъби. — Значи го направиха.
Ейръс не каза нищо, мислеше с ужас за Бела и Диас, които бяха останали на станцията. Изоставени.
На врата се появи офицер в черна униформа и след него още един.
Азов.
— Излезте — нареди той на марионетките и те безмълвно изпълниха заповедта. Ейръс и Джейкъби скочиха едновременно.
— Какво става тук? — попита Сигъст направо. — Какво означава това?
— Гражданино Ейръс — отвърна Азов, — извършваме отбранителна маневра.
— Ами спътниците ми, те къде са?
— На най-сигурното място, мистър Ейръс. Вие ни предоставихте посланието, което желаехме. То може да се окаже полезно и затова сте с нас. Квартирата ви е в съседство, надолу по коридора. Настанете се удобно в нея.
— Какво става? — повтори въпроса си Сигъст, но помощникът го хвана за ръката и го поведе към вратата. Ейръс се залови за рамката й, съпротивлявайки се, и погледна назад към Азов. — Какво става?
— Подготвяме се да предадем на Мазиан вашето съобщение — каза той. — И смятаме, че ще е подходящо да сте ни под ръка, ако възникнат други въпроси. Предстои да ни нападнат и аз се досещам къде ще стане това. Атаката ще е голяма. Мазиан не отстъпва станции току-така, срещу нищо. И ние, мистър Ейръс, ще застанем там, където той ни принуждава да бъдем, да приемем двубоя, както изглежда. Не ни е оставил друг избор и той го знае. Но сериозно се надяваме, разбира се, че той ще се подчини на заповедта, с която го отзовавате. Ако искате да подготвите второ, още по-строго съобщение, ще ви осигурим всичко необходимо да го сторите.