По комвръзката от Пел пристигаха непрекъснато съобщения — намалете скоростта, молеха ги, защото бяха твърде близо до пренаселената станция. От Мазиан не се чуваше нищо.
2
Пел: док на синия сектор: 12:00 ч
Мазиан, самият Мазиан пристигаше, а не Съюзът, нито пък друг конвой. Цялата Флота пристигаше.
Новината се разнесе из коридорите на станцията със скоростта на неконтролиран комканал, обиколи офисите и най-малките групи, събрали се по доковете. Стигна и до И-зоната, защото бариерите пропускаха, и екраните показваха положението там. Вълнението започна с истинска паника, когато съществуваше възможност корабите да са на Съюза, до съвсем друг вид паника, когато се разбра какви са в действителност.
Деймън Константин наблюдаваше екраните и нервно сновеше напред-назад в командната зала на синия док. Там беше и Елена, седнала на компулта, като държеше слушалка на ухото си и се мръщеше в сериозен спор с някого. Търгарите бяха изпаднали в паника, а военнизираните от тях бяха на косъм от решението да скочат в хиперпространството от страх да не попаднат в подчинение на Флотата и да бъдат принудени да й служат. Други се страхуваха от конфискуване на запаси, на оръжие, на оборудване и персонал. Работата на Деймън бе именно да се грижи за разсейването на такива страхове и да реагира на оплаквания. Той разговаряше с хората, когато можеше да им вдъхне вяра и да ги успокои. Задачата на неговия Правен отдел бе да предотврати подобни конфискации със съдебни разпореждания, заповеди и наредби. Съдебни разпореждания… срещу Мазиан. Търгарите знаеха колко струват те. Деймън крачеше напред-назад и се тормозеше, накрая се приближи до компулта и включи друг канал, този път за връзка със службата за сигурност.
— Дийн — обърна се той към командващия, — извикай алтенативната смяна. Ако не можем да ги отклоним от И-зоната, все пак не бива да оставяме тези товарни докове достъпни за лесно проникване. Поставете жива охрана там. Облечете в униформи някои от чиновниците, ако нямате достатъчно хора. Вдигнете всеобща тревога: подсигурете тези докове и дръжте тамдолците настрана от тях.
— По нареждане на вашата служба.
— По мое нареждане.
Мъжът от другата страна се поколеба — за целта бяха необходими документи, парафирани от главното управление. Това можеше да стори кметът на станцията, но сега той бе твърде зает да проумее какво става и да се ориентира в положението. Баща му държеше връзка с Флотата и се опитваше да я спре с доводите си.
— Дай ми писмена заповед, когато успееш — рече Дийн. — Аз ще ги закарам там.
Деймън въздъхна тихо, изключи връзката, отново закрачи нервно, после спря зад стола на Елена и се подпря на облегалката му. Тя се отпусна за миг назад, полуизвърната, за да докосне ръката му. Когато бе влязъл в помещението лицето й бе било като бяло платно, но вече си бе възвърнала цвета и самообладанието. Операторите бяха заети да препредават заповедите с по-подробни нареждания към докерните бригади долу, да подготвят главния сектор на станцията за преместване на товарните кораби, така че да може да приеме Флотата. Там обаче цареше хаос, защото по доковете нямаше само товарни кораби, но и стотици търгари, на които бяха дадени постоянни орбити заедно със станцията около Тамдолу — движещ се с нея облак от търговски кораби, за които не бе имало място. Девет грамадни кръстосвача се приближаваха към всичко това, като изкарваха в този облак нови кораби от доковете. Комофицерите на Мазиан бълваха непрекъсната тирада от въпроси и искания към Пел, все така отказвайки да обяснят какво иска главнокомандващият на Флотата или къде смята да влезе в док, ако изобщо възнамерява да го стори.
Ние ли сме следващите? Очакваше ги кошмар. Евакуация. Бременността не е състояние, в което човек да се впусне като бежанец до Бог знае къде, да прекара скок до някоя отдавна изоставена станция край Старите звезди, към Сол, към Земята… Спомни си за „Хансфорд“. Представи си Елена в такава обстановка.
— Май успяхме — обади се един от операторите.
Деймън примигна, даде си сметка, че това също бе възможност, но все пак не бе възможно — винаги бяха знаели в сърцата си, че бе невъзможно, че Съюзът бе станал прекалено голям, че Флотата би им осигурила години, както бе правила досега, но не и победа, не, никога. Кръстосвачите не биха пристигнали всички вкупом, по никаква друга причина, освен при отстъпление.
Помисли си за шансовете им, ако Пел откажеше да се евакуира. Помисли си какво би очаквало всеки Константин в ръцете на Съюза. Военните никога не биха му позволили да остане на станцията. Постави ръката си върху рамото на Елена, сърцето му бе готово да се пръсне при мисълта, че могат да бъдат разделени, че може да загуби нея и детето. Ако се стигнеше до евакуация, щяха да го качат на борда на някой кораб под стража, както вече се бе случило на други станции. За да измъкнат от ръцете на Съюза жизненоважни за станцията хора, щяха да ги натоварят на който и да е попаднал им кораб. Баща му, майка му — Пел беше техният живот, Пел представляваше самия живот за майка му. Също Емилио и Милико. Пронизваше го остра болка като станционист, наследник на поколения станционисти, който никога не е искал война.