Би се борил за Елена, за Пел, за всичките мечти, които бяха имали.
Но не знаеше откъде да започне.
3
„Норвегия“: 13:00 ч
Сигни Малори вече ги виждаше непосредствено — застаналият по средата пръстен на станцията Пел, отдалечената луна, обгърната от облаци планета Тамдолу, подобна на ярък скъпоценен камък. Флотата отдавна бе намалила скоростта и се движеше бавно като на сън в сравнение с предишния си стремглав полет, докато гладките очертания на станцията се превръщаха в хаос под всякакви ъгли, какъвто представляваше повърхността й.
Във всяко гнездо на видимата страна бяха натъпкани товарни кораби, един в доковете, други изчакващи отвън. Сканерът показваше невероятно струпване и Флотата се движеше толкова бавно, защото на тези мудни кораби им бе необходимо много време, докато й освободят път за приближаване. Всички търгари, които не бяха попаднали в ръцете на Съюза, трябваше да се намират наоколо, на станцията, на орбита около нея или малко по-далеч, или увиснали в бездната на пространството просто оттатък границите на системата. Граф продължаваше да държи управлението, което вече бе досадна работа. Досега не бяха виждали такова натрупване и движение. Истински хаос. Сигни се изплаши, когато си даде сметка за нарастващото свиване на стомаха й. Ядът й бе отминал и тя се страхуваше от безпомощност, каквато не бе свикнала да изпитва. Искаше й се да бе имало някой доста по-мъдър, който още преди много време да бе взел друго решение, така че никой да не бе стигал до този момент сега, тук, с възможностите за избор, с каквито разполагаха.
— Кръстосвачите „Северен полюс“ и „Тибет“ да останат вън от станцията и да поемат патрулиране — чу се нареждане от „Европа“.
Това бе абсолютно наложително. А при подобно приближване Малори предпочиташе да бяха дали тази задача на нея и нейния екипаж. Защото това, което им оставаше, бе по-горчиво. Не й се искаше да се повтаря операцията на Ръсел, където паниката на цивитата бе предугадила военния план да се извади от строя станцията и по доковете бяха наизлезли тълпи… Всичко това бе предостатъчно за екипажа й. На нея също й бе писнало и тя ненавиждаше мисълта да пусне на свобода на някоя станция войници в състоянието на духа, в което се намираха в момента нейните.
Пристигна друго съобщение. Пел ги уведоми, че е преместила известен брой товарни кораби от гнездата им, за да настани военните кораби в една редица без непосредствени съседи на дока. Изкараните оттам кораби щяха да се присъединят към групата на тези, които се намираха на орбита, поемайки в противоположна посока на тази, от която пристигаше Флотата. После се чу гласът на Мазиан дълбок и суров, който повтори заплахата си, че независимо от разположението на останалите на орбита около Пел, всеки товарен кораб, който се опита да изскочи от системата, ще бъде унищожен без предупреждение.
Станцията се съгласи. Не й оставаше нищо друго.
4
Пел: И-зоната: 13:00 ч
Нищо не работеше. В И-зоната изглежда никога нищо не функционираше. Василий Кресич натисна напълно мъртвите бутони, натисна ги още веднъж, после удари с длан комустройството, но така и не получи отговор от централна комслужба на главния сектор. Закрачи из тясното пространство на апартамента си. Повредите го вбесяваха, докарваха го почти до сълзи. Ставаха всекидневно — водата, вентилаторите, комвръзката, визията, доставките, недостигащи припаси, които отново и отново връщаха мъката на съществуванието му, разложението, натиск на телата, безсмислената грубост на хора, побъркали се от стълпотворението и несигурността. Кресич имаше апартамент. Притежаваше разни неща. Той ги поддържеше старателно в ред, често и вманиачено ги изтъркваше. Смрадта на И-зоната бе полепнала по него, независимо колко се миеше и колко щателно изтъркваше пода и затваряше всички отвори срещу всепроникващото зловоние. Вонята беше на антисептични средства, на евтина стипца и каквито и да е други химикали, които станцията използваше в борба с болестите и пренаселването, като същевременно запази равновесието на жизнеосигуряващите системи.