Това бе напълно възможно.
По време на криза.
Или във всеки един момент.
Крачеше из стаята все по-бързо и бързо, притиснал с ръце корема си. Стомахът го свиваше безспирно, когато се намираше под напрежение. Болката се засили, измествайки другите страхове.
Най-накрая събра кураж и облече сакото си, в което, за разлика от повечето хора в И-зоната, не спотайваше оръжие, защото трябваше да мине през сканиращото устройство на пропуска. Пребори се с повдигането, което изпита, когато сложи ръка върху дръжката на вратата, и накрая се принуди да излезе навън в тъмния, покрит с надписи и рисунки коридор. Заключи вратата след себе си. Досега не го бяха обирали, но очакваше, че може да се случи въпреки закрилата на Коледи. Всички ги обираха. Най-сигурно бе човек да притежава възможно по-малко неща, а за него се знаеше, че има доста. Ако не го закачаха, то бе защото нещата, с които разполагаше, принадлежаха на Коледи в очите на неговите хора, защото самият той му принадлежеше. Стига до ушите им да не бе стигнала все още молбата му за измъкване.
Премина по коридора и покрай охраната — хора на Коледи. Излезе на дока след тълпата, която вонеше на пот, несменяни дрехи и антисептични спрейове. Хора го познаха и протегнаха зловещо към него ръце, питайки за новини какво става оттатък в главния сектор на станцията.
— Не знам, все още не знам, комвръзката в квартирата ми не работи. Отивам да разбера какво става. Да, ще попитам.
Василий повтаряше все това, отскубвайки се от едни дърпащи го ръце, за да попадне в други, от един питащ на други, някои от които бяха със смахнато ококорени очи, обзети от лудостта на седативите. Той не хукна да се измъкне. Побягването му означаваше паника, паниката — тълпа, тълпата — смърт, а междусекционната врата бе пред него, обещаваща сигурност, бариера, отвъд която И-зоната не можеше да го стигне и където никой не можеше да отиде без скъпоценния пропуск, който той носеше.
— Това е Мазиан — носеше се слухът по дока на И-зоната. И с него също: — Те се оттеглят. Цялата станция Пел се изтегля и ни изоставя.
— Съветник Кресич! — Някаква ръка го хвана за лакътя и това означаваше нещо сериозно. Дърпането рязко го извъртя назад. Пред очите му се появи лицето на Сакс Чембърс, един от хората на Коледи, и почувства заплаха в стискането, от което го заболя ръката. — Къде отивате, съветник?
— Оттатък — отвърна, загубил дъх, Василий. Знаеха. Стомахът го заболя още повече. — Съветът свиква извънредно заседание заради кризата. Кажи на Коледи. Ще е по-добре да присъствам. Иначе кой знае каква съдба ще ни определи Съветът.
Сакс не каза нищо, за момент не направи нищо. Владееше изкуството да сплашва. Просто го изгледа достатъчно дълго, за да напомни на Кресич, че притежава и други умения. После го пусна и Василий се отдръпна от него.
Без да тича. Не трябваше да го обръща на бяг. Не биваше да поглежда назад. Не трябваше да забележат ужаса му. Външно се държеше спокойно, макар стомахът му да се бе свил на топка.
Около вратата се бе събрала тълпа. Проби си път сред нея, нареди на хората да отстъпят. Те мълчаливо се отдръпнаха и Кресич използва пропуска си, за да отвори тяхната страна на шлюза, вмъкна се бързо вътре и побърза да го затвори отново с картата си, преди някой да се е осмелил да го последва. За момент остана сам върху издигащата се рампа на тесния шлюз, обгърнат от ярка светлина и неотменната смрад на И-зоната. Облегна се разтреперан на стената, докато стомахът му се бореше с повдигане. После пристъпи по рампата към отрещната врата и натисна бутона, който трябваше да привлече вниманието на охраната от другата страна на И-границата.
Този бутон сработи. Охраната отвори, прие картата му и регистрира влизането му в същинската част на Пел. Василий премина обеззаразяване и един от часовите напусна поста си, за да го съпроводи. Това беше стандартна процедура всеки път, когато съветникът от И-зоната влизаше в станцията и преминаваше пограничната зона. После го оставяха да продължи сам.
Пооправи дрехите си, докато вървеше, като опита да се отърси от смрадта, спомена и мислите за И-зоната. Но се чуваше сигнал за тревога, из всички коридори мигаха червени светлини, навсякъде се забелязваха хора от службата за сигурност и полицаи. И от тази страна не бе по-спокойно.
5
Пел: комцентрала в главния сектор: 13:00 ч
Лампичките върху контролните табла в централната комслужба бяха светнали от край до край, задръстени от обаждания от всички части на станцията едновременно. Жилищните сектори се бяха затворили автоматично при криза. Във всички зони мигаше червена светлина за тревога, указвайки на станционистите да си останат по местата.